Снимка: iStock
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г. (АСБП 2027-2029), която представлява мотиви към законопроекта. Това съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.
Подготовката на бюджета за 2027 г. започна в условията на забавено приемане на бюджета за 2026 г. Настоящата година стартира без приет закон за държавния бюджет, а Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. беше приет от Народното събрание на 24 юли 2026 г. Поради това бюджетната процедура за 2027 г. беше приета значително по-късно – с Решение № 598 от 6 август 2026 г. на Министерския съвет.
През юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България и прие препоръка, в която са очертани корективният план за нетните разходи и графикът за преодоляване на прекомерния дефицит до 2029 г. С Решение № 796 от 15 октомври 2026 г. Министерският съвет одобри и изпрати на Европейската комисия и на Еврогрупата първия проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., който служи и като доклад за предприетите мерки за справяне с прекомерния дефицит. Параметрите на бюджетната рамка за периода 2027-2029 г. са съобразени с тази процедура и с препоръките за стабилизиране на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план.
Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растежът на икономиката да бъде 2,5% през 2027 г. и 2,4% през 2028 и 2029 г. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 4,0% през 2027 г. и да се забави до 2,6% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.
Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) се консолидира от очаквано ниво от 5,5% от БВП през 2026 г. до 3,5% от БВП през 2027 г., 3,1% от БВП през 2028 г. и 2,4% от БВП през 2029 г., като постепенната консолидация на бюджетното салдо гарантира осигуряването на разходните политики, обезпечени с приходни мерки.
Общото ниво на приходите, помощите и даренията по КФП е в диапазона 35,6-36,1% от БВП за периода 2027-2029 г. В средносрочен план разходите по КФП постепенно намаляват и са в диапазона 38,0-39,6% от БВП за периода 2027-2029 г., като е отразен ефектът от стартиралите още през 2026 г. мерки за оптимизация на разходите.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да бъде консолидиран с 0,8 пр. п. през 2027 г. до 4,2% от БВП, което представлява значителна фискална корекция, и да продължи да намалява до 3,5% от БВП през 2028 г. и 2,8% от БВП през 2029 г. Нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат с 0,7% през 2027 г., 3,4% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г., което е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Въз основа на допусканията през периода 2027-2029 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 44,3 млрд. евро (31,4% от БВП) през 2027 г., 50,7 млрд. евро (33,6% от БВП) през 2028 г. и 56,7 млрд. евро (35,5% от БВП) през 2029 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2027 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.
През периода 2027-2029 г. данъчната политика е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Приоритетите са свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
При прогнозиране на приходите от данъци са взети предвид предложените изменения в данъчното законодателство, сред които:
- Възможност данъчните загуби да се пренасят последователно до изчерпването им през следващите 10 години, като през една година могат да се приспадат загуби до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат;
- Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура за данъчните периоди 2027-2029 г.;
- Увеличаване на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро, като ваучерите до 102,26 евро остават необлагаеми, и увеличаване на общата годишна квота за ваучери за храна на 1,5 млрд. евро;
- Въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбата за определени икономически сектори за финансовата 2027 година;
- Увеличаване на данъчните облекчения за деца – на 5 000 евро при едно дете, 10 000 евро при две деца и 15 000 евро при три и повече деца, и на 12 000 евро за дете с увреждане, както и въвеждане на ново данъчно облекчение за детско развитие за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на дете – до 2 000 евро при едно дете, до 4 000 евро при две деца и до 6 000 евро при три и повече деца;
- Увеличаване на алтернативния данък за игралните автомати, игралните маси и другото игрално оборудване в наземните зали и казина за 2027 г.;
- Въвеждане на акциз при първа регистрация или внос на леки автомобили с мощност на двигателя с вътрешно горене равна на или по-голяма от 250 kW, като изцяло електрическите превозни средства са изключени от режима;
- Въвеждане на задължително електронно фактуриране за местни доставки и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и 75 000 евро от 1 януари 2029 г.;
- Поетапна актуализация на базисните данъчни стойности при определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти – с 30 на сто за 2027 г., 35 на сто за 2028 г. и 35 на сто за 2029 г.
Продължава прилагането на въведения акцизен календар за периода 2026-2028 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки за тютюневите изделия, като нови ставки влизат в сила от 1 март 2027 г. и от 1 януари 2028 г.
Осигурителната политика предвижда за периода 2027-2029 г. да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивата от 2026 г. От 1 януари 2027 г. се променя разпределението на осигурителните вноски между осигурителя и осигурените лица за държавните служители по Закона за държавния служител и за заетите по Закона за съдебната власт, като съотношението между осигурителя и осигуреното лице достига размерите и съотношенията за категорията лица, които и към момента заплащат личните си осигурителни вноски. За 2027 г. се предвижда компенсиране на възнагражденията им от промяната в разпределението на осигурителните вноски между осигурителя и осигурените лица.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2027 г. на 660 евро, за 2028 г. – на 680 евро и за 2029 г. – на 710 евро.
Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се актуализират, считано от 1 януари 2027 г., с ръста на минималната работна заплата за страната от 6,4%.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2027 г. на 2 400 евро, от 1 януари 2028 г. – на 2 500 евро и от 1 януари 2029 г. – на 2 600 евро.
Разходни политики. Стабилността на публичните финанси е основен приоритет на правителството, поради което е разработен пакет от мерки за оптимизиране на бюджетните разходи и повишаване на тяхната ефективност, който включва:
- Целогодишно прилагане на намалението с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г., на разходите за заплати и възнаграждения на персонала, с някои изключения – делегираните от държавата дейности, Министерството на отбраната, сектор „Сигурност“ и лечебните заведения, като се запазват достигнатите размери на индивидуалните основни заплати;
- Намаляване с до 10 на сто от 1 януари 2027 г. на разходите за заплати и възнаграждения на персонала в системата на Министерството на вътрешните работи и силовите ведомства;
- Запазване през 2027 г. на намалената държавна субсидия за един получен действителен глас за политическите партии в размер на 3,0 евро;
- Подобряване на ефективността на механизмите за контрол над разходването на публичния ресурс посредством реформа в областта на медицинската експертиза и въвеждането на изцяло нов подход при оценка на потребностите на хората с увреждания;
- Подобряване на контрола върху разходите за помощи и обезщетения за безработица, консолидация на публичните разходи за здравеопазване;
- Оптимизиране на капиталовите разходи по Националната програма за енергийна ефективност;
- Неувеличение на разходите за персонал по механизми за индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата или на минималната работна заплата.
Основните разходни политики на Бюджет 2027 са, както следва:
- Предвиден е прогнозен размер на минималната работна заплата от 660 евро за 2027 г., 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г.;
- От 1 януари 2027 г. се предвижда увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на изборните длъжности и лицата, заети в сектор „Отбрана и сигурност“;
- 170,5 млн. евро за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти със 7,5 на сто от 1 януари 2027 г.;
- Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“, като за 2027 г. са предвидени 552,6 млн. евро;
- 72,5 млн. евро за увеличение на размерите на 9 от 12-те вида семейни помощи за деца, както и увеличение с 35 евро на доходните критерии за достъп до помощите;
- 114,3 млн. евро за по-високите размери на социалните плащания във връзка с новия размер на линията на бедност от 443 евро за 2027 г.;
- Увеличение за първи път от 2023 г. на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – от 398,81 евро на 450 евро, и увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица от 9,21 евро на 13 евро;
- 493,0 млн. евро допълнително за здравноосигурителни плащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
- 634,9 млн. евро за компенсации по програмите за временно облекчение на цените на електрическата енергия чрез бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“;
- Разходите за отбрана възлизат на 2,23% от БВП през 2027 г. и достигат до 2,55% от БВП през 2029 г.
Инвестиционна политика. Средствата за капиталови разходи през 2027 г. възлизат на 6 018,6 млн. евро, в т.ч. с национално финансиране 3 628,4 млн. евро и с европейско финансиране 2 390,2 млн. евро (вкл. по НПВУ). Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2027-2029 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., като средствата за тях са в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Продължава разплащането на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, стартирала през 2024 г., като за 2027 г. е разчетен общ ресурс в размер на 600,0 млн. евро.
Правителството одобри проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 година
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 година.
Предвидени са 5 683 586,8 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 63 5 265,9 хил. евро, от които 3 45 8 462,3 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 176 803,6 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2027 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 683 586,8 хил. евро.
Приходите и разходите по законопроекта са с 426 909,6 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. или 8,1 % ръст.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5 411 223,9 хил. евро, което представлява увеличение с 478 121,1 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. или 9,7 % ръст.
През 2027 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 32 742,8 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 година е съставен в съответствие с параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка на Бюджет 2027. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2027 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.
По-високи пенсии и обезщетения предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г.
По-висок размер на пенсиите, обезщетенията за втората година от майчинството и за безработица с цел осигуряване на по-добра социална защита за хората от уязвимите групи предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г. Средният размер на пенсията догодина се очаква да достигне 587,70 евро, е планирано в законопроекта, който беше одобрен от правителството. Предвиденият ръст е 8% и е близо два пъти по-висок от прогнозния размер на средногодишната инфлация.
Предвижда се от 1 юли 2027 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2026 г., да се осъвременят по „швейцарското правило“ с между 7% и 8%. Със същия размер ще се увеличат максималната пенсия и социалната пенсия за старост и свързаните с нея добавки. От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши на 374,62 евро.
От 1 януари 2027 г. размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2- годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 398,81 евро на 450 евро. Размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2027 г. се повишават от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
Пакетът от мерки за осигуряване на по-добра защита за уязвимите групи включва още увеличаване на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. От 1 януари минималното обезщетение ще нарасне от 9,21 на 13 евро, а максималното - от 54,78 на 60,76 евро. От същата дата еднократната помощ при смърт на осигурено лице се повишава от 276,10 на 660 евро.
От Нова година жените, работещи при условията на трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили 62 години и 8 месеца и имат 37 години осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 10 месеца навършена възраст и 40 години осигурителен стаж.
През 2027 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 14,668 млрд. евро, което е 10,4% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са с 1,164 млрд. евро с 8,6% повече средства за пенсии спрямо бюджета за 2026 г.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г. предвижда още от 1 януари минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се повиши на 660 евро, колкото ще бъде и минималната работна заплата. Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности ще се актуализират с 6,4%, колкото е ръстът на най-ниското основно месечно възнаграждение за труд. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2 400 евро.
Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2027 - 2029 година
Правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2027-2029 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.
В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Стратегията се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг.
Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, покриване на националния принос по проекти, финансирани по линия на фондовете на ЕС, и подкрепа на ликвидността.
Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 2,1 млрд. евро през 2027 г., 2,6 млрд. евро през 2028 г. и 2,9 млрд. евро през 2029 г. Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за подкрепа на ликвидността, в т.ч. за осигуряване на възможност за поемане на дълг за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на здравеопазването, спорта, земеделието, енергетиката, икономиката, индустрията и иновациите.
Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.
Редактор: Станимира Шикова
