Пет държави от Европейския съюз, сред които Германия и Дания, се очаква да обявят в понеделник споразумение за създаване на център за депортиране на мигранти в Руанда. Това ще бъде първото подобно съоръжение извън границите на блока.

В групата влизат още Австрия, Гърция и Нидерландия, които настояват за откриването на т.нар. „център за връщане” въпреки опасенията на правозащитните организации. До общия план се стига, след като Европейският съюз проправи пътя за подобни мерки с неотдавнашното затягане на миграционните правила.

По темата

Петте държави запазиха местоположението в тайна, докато преговаряха с потенциални домакини, но европейски дипломати и лица, запознати с разговорите, посочиха Руанда като избраната страна.

Държавата от региона на Големите африкански езера потвърди през август, че е започнала „предварителни дискусии” с няколко европейски правителства. Тя изпраща своя делегация на миграционната конференция във Виена, където според редица източници споразумението ще бъде представено официално на пресконференция в понеделник.

„Ще видим следващата седмица във Виена”, заяви австрийският канцлер Кристиан Щокер пред журналисти в петък, попитан по темата.

Миграцията обаче остава водеща тема, стимулираща изборните успехи на крайната десница в блока. Поради това фокусът на управляващите се пренасочи към подобряване на системата за репатриране, при която в момента по-малко от 30 процента от хората, получили разпореждане да напуснат съюза, реално биват връщани в страните си на произход.

Реформа в ЕС, одобрена по-рано тази година, дава на властите по-широки правомощия за задържане и позволява създаването на подобни центрове за връщане. Привържениците на мярката твърдят, че тези бази – които биха служили или като крайна дестинация, или като транзитни центрове за експулсираните – ще улеснят репатрирането и ще действат като възпиращ фактор за потенциалните нелегални мигранти.

Критиците обаче оспорват тяхната ефективност, посочвайки препятствията пред сходни проекти и оприличавайки ги на „правни черни дупки”, които могат да оставят хората в неизвестност без достатъчен контрол.

Изборът на Руанда също предизвика силно безпокойство. От правозащитната организация Human Rights Watch изтъкват нейната „доказана история на репресии срещу инакомислието, произволни задържания, лошо отношение при арести” и подкрепа за въоръжени бунтовници в съседната Демократична република Конго.

„Плащането на Кигали за приемане на програма за депортиране не само би причинило страдание и вреда на депортираните, но и би финансирало и предоставило политически лостове на правителство, отговорно за сериозни нарушения на човешките права у дома и в чужбина”, заяви старшият изследовател на организацията за Африка Клементин дьо Монжоа.

През 2022 г. Руанда сключи сходна сделка с Великобритания за приемане на нелегални мигранти преди техните молби за убежище да бъдат разгледани на Острова. Впоследствие това споразумение бе отменено от Лондон. Страната е и сред държавите, приели мигранти от Съединените щати по оспорвана имиграционна схема, подкрепяна от президента Доналд Тръмп.

За разлика от отхвърления британски план, европейската схема предвижда в африканската държава да бъдат изпращани чужденци с вече окончателно отхвърлени молби за убежище. Британският премиер Анди Бърнам обяви миналата седмица, че Лондон следи „с интерес” европейските действия около центровете за връщане, докато преценява следващите си стъпки срещу нелегалната миграция.

Петте страни от ЕС се надяват центърът да заработи през 2027 година. Дипломатически източници уточняват, че базата в Руанда първоначално ще стартира пилотно с капацитет за около 100 души, като всяка от петте нации вероятно ще изпрати по около 20 мигранти.

Съоръжението няма да бъде класически център за задържане, като правителството в Кигали клони към наименованието „приемен център”, за да подчертае възможността част от мигрантите да останат и да работят в страната.

Международната организация по миграция към ООН би могла да играе спомагателна роля.

„МОМ има дълга история в предоставянето на помощ на мигранти в транзитни ситуации, включително в сложен контекст”, заяви говорител на организацията, като допълни, че агенцията води разговори с няколко европейски държави относно планове за създаване на центрове за връщане или сходни механизми.

Редактор: Мария Барабашка

Източник: AFP