Снимка: iStock
България заема първо място в Европа по антибиотична резистентност в болнична среда. Това показват данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията в навечерието на Европейския ден за разумна употреба на антибиотици. Стойността на индекса за страната ни достига 58,6% при средно 21,8% за Европа. Това означава, че проблемът у нас е близо три пъти по-сериозен от средноевропейското равнище.
Антибиотичната резистентност възниква, когато бактериите развият устойчивост към медикаментите, предназначени да ги унищожат. В резултат лечението на определени инфекции става все по-трудно, а в някои случаи използваните досега антибиотици вече не действат.

С подобен проблем се сблъсква и Кристина Димитрова. Въпреки назначеното антибиотично лечение симптомите ѝ не отшумяват и тя отново търси помощ от личния си лекар. „Налага ми се повторно да използвам антибиотик, понеже първият няма действие. Има съмнения за пневмония и чакам да ме прегледат и да ми назначат второ лечение“, разказва жената.
Неправилната и прекомерна употреба на антибиотици е сред основните фактори за развитието на бактериална резистентност. Според общопрактикуващия лекар д-р Людмил Джурджов проблемът не се изчерпва с лекарските предписания, а е свързан и с нагласите на пациентите. „Основната причина не е само в лекарите, а и в това, че българинът разбира от всичко - дори кой антибиотик му трябва. Той си го назначава сам или съседът му е казал. Тези, които казват „Не ми давайте антибиотик“, са единици“, коментира специалистът.
Макар случаите на самолечение с антибиотици да са намалели значително след въвеждането на електронните рецепти, България продължава да отчита тревожно високи нива на резистентност. Доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност предупреждава, че част от най-разпространените бактерии, причиняващи инфекции на дихателните и пикочните пътища, вече не се повлияват от често използваните медикаменти.
„Нашите данни сочат, че трите водещи патогена при респираторни и уринарни инфекции са резистентни към антибиотиците, които най-често се употребяват без назначена антибиограма“, обяснява той.
Особено тревожна е ситуацията в болниците, където устойчивите на лечение бактерии могат да предизвикат вътреболнични инфекции и огнища на заразяване. Според доц. Иванов част от тези случаи остават извън официалната отчетност. „Наблюдаваме много вътреболнични взривове и епидемии, които не се докладват“, заявява специалистът.

Експертите настояват за по-строг контрол в лечебните заведения. Сред необходимите мерки са системно изследване и проследяване на пациентите за наличие на инфекции, ограничаване на разпространението на устойчиви бактерии и осигуряване на достъп до ново поколение антибиотици.
Промени са необходими и при предписването на лекарства извън болниците. Препоръките включват ограничаване на широкоспектърните антибиотици, използването им само когато са действително необходими, както и назначаване на антибиограма, когато това е показано. Изследването позволява да се установи към кои антибиотици е чувствителна конкретната бактерия и така да се избере най-подходящото лечение.

Проф. Тодор Кантарджиев настоява Министерството на здравеопазването да предприеме действия за актуализиране на правилата за антибиотично лечение. „Трябва министерството със заповед да създаде работна група, която да актуализира ръководствата за изписване на антибиотици в болниците и извън тях“, посочва той.
Специалистите предупреждават, че ако тенденцията не бъде овладяна, антибиотичната резистентност може да се превърне в една от най-сериозните заплахи за общественото здраве. Все повече бактериални заболявания биха могли да се окажат трудни за лечение, а възможностите на медицината да се справя с тях - силно ограничени. „Ние ще имаме проблем при лекуването на бактериалните заболявания“, предупреждава д-р Людмил Джурджов.
