В навечерието на Световния ден за борба с насилието над деца проверяваме броя на сигналите, подадени у нас през изминалата година. Кой най-често посяга на децата, каква е възрастта на жертвите и коя е най-рисковата среда, в която едно дете може да пострада?
275 сигнала за насилие над деца по-малко са регистрирани у нас през миналата година. Като така, според доклада за мониторинг на прилагането на Координационния механизъм при насилие, броят на сигналите спада под 1800. Понякога обаче, едно пострадало дете става жертва повече от веднъж. Затова и броя на насилените под някаква форма деца е по-малък от този на сигналите. Момичета са повече – почти 750, срещу 600 момчета.

Запазва се тенденцията, според която насилието почти винаги е повече от един вид. Физическото насилие остава най-разпространената форма, с над 1000 сигнала. 300 са сигналите на сексуално насилие, като именно те бележат и най-голям ръст от близо една пета. В почти 600 сигнала се твърди, че дете е насилвано психически, а в 150 от тях, родители или настойници биват обвинявани, че не полагат дори основни грижи за детето у дома. Регистрирани са и 12 сигнала за кибертормоз, но според анализа, вероятна причина за малкия им брой е неразпознаването на проблема в онлайн пространството. Данните показват още, че в 70% от всички случаи след извършване на проверка, мултидисциплинарните екипи започват работа по тях.

За съжаление, най-често насилниците са най-близките до детето хора. В 450 от случаите, това е бащата. В 200 – извършител е майката, а в 44 – нейният партньор. 160 пък са случаите на упражнено насилие от познат или съсед на детето, а ситуациите, в които насилникът е непознат човек намаляват и са вече под 40. Расте обаче броят на случаите, в които насилието е причинено от друго дете. Регистрираните са 275, като така се превръщат в най-разпространената форма на насилие извън дома.

Половината от децата стават жертви на насилие именно в собственото си семейство. Останалите места, където най-често могат да претърпят посегателство са обществените места и на улицата. Обкръжението на познати хора и съседи е на трето място и там те могат да бъдат толкова уязвими, колкото са и в училище. Значително по-малко – в около 30 до 20 случая, върху детето е упражнено насилие в приемно семейство, център за настаняване от семеен тип и някоя специализирана институция.

Най-уязвими са между 12 и 16-годишните. Те представляват близо половината от всички пострадали, като момичетата са двойно повече от момчетата. Всяко пето дете е между 8 и 11-годишно, 14% са на възраст от 4 до 7, а малко по-малко от тях са най-мъничките – децата до 3. Най-рядко жертви стават най-големите – 17-годишните.

Най-често сигналите се подават на Националната телефонна линия за деца, на номер 116 111. Миналата година там са приети над 400 обаждания. От всички източници на сигнали обаче, повишение се регистрира единствено в броя на получените в полицията – 380. Приблизително 100 по-малко са случаите, в които някой от родителите сигнализира, че върху детето му е упражнено насилие, а близо 200 пристигат от училище.
По около 100 сигнала са подадени от някоя от социалните услуги, от роднини и познати. Следват здравните заведения и личните лекари, които анализа отчита като малко, предвид че именно личните лекари са тези с най-преки впечатления от физическото и психическо състояние на децата техни пациенти. През миналата година 43 пъти самите деца сигнализират, че някой злоупотребява с тях. Има и 10 сигнала подадени от други деца в опит да помогнат.