Бюджетният дефицит няма как да бъде намален рязко само в рамките на една година. Това заяви в ефира на NOVA вицепремиерът Атанас Пеканов на фона на засилващите се политически спорове около държавната план-сметка. По думите му международната практика показва, че подобна фискална корекция обикновено отнема около три години. Опозицията обаче оспорва аргументите на правителството и настоява за съществени промени в бюджета.

Един от основните поводи за напрежението са предвидените 1 млрд. евро за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Пеканов отхвърли твърденията, че сумата е добавена впоследствие, и подчерта, че тя е присъствала в първоначалните разчети.

„От презентацията, която направихме в УНСС, до вчера дефицитът не е нараснал. Съответно няма нови средства. Това, че са заделени пари за МРРБ за конкретни проекти, както обясни министър Шишков - за Аспаруховия мост, за околовръстните пътища на София и Пловдив – това са средствата за тези проекти“, обясни вицепремиерът.

Според Пеканов очакванията бюджетният дефицит да бъде ограничен до 3% само за една година са нереалистични. Той посочи, че нито една държава в Европейския съюз не е успяла да постигне подобно рязко намаление в рамките на толкова кратък период. „Средностатистически, когато една държава влезе в процедура по свръхдефицит и трябва да намалява разходите си, за три години свива дефицита с три процентни пункта. Това виждаме и в нашата прогноза“, заяви той.

Вицепремиерът уточни, че Европейската комисия очаква допълнителни мерки за ограничаване на бюджетния недостиг през следващата година, но правителството все още не е предприело всички необходими стъпки. Като пример за вече приложен подход той посочи замразяването на разходите в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, което според него довело до значително свиване на бюджетните разходи.

От ГЕРБ обаче разкритикуваха финансовата политика на кабинета. Лидерът на партията Бойко Борисов обвини управляващите, че разчитат на нови заеми, вместо да предложат устойчиви решения. „Целият бюджет е вземаме дългове, за да се правим на щедри“, коментира Борисов.

От „Демократична България“ също не приемат предложената финансова рамка. Формацията продължава да настоява проектобюджетът да бъде изтеглен и изготвен отново, тъй като според нея заложеният дефицит създава сериозни икономически рискове. „Ние настоявахме и продължаваме да настояваме той да бъде изтеглен и пренаписан, тъй като дефицитът е твърде голям. От него произтичат множество рискове, включително за продължаващо нарастване на цените“, заяви Божидар Божанов.

Критики отправиха и от „Продължаваме Промяната“, но по друга линия - разходите за електроенергия на детските градини. Според партията предложените промени ще принудят тези институции да плащат ток по цени за стопански потребители, без в бюджета да са предвидени необходимите средства за покриване на допълнителните разходи. Представителят на ПП Радослав Рибарски посочи, че това противоречи на по-ранните уверения на правителството за осигурени средства за енергийни компенсации. „Това контрастира с уверенията от миналата седмица, че има 2 млрд. за компенсации и отделно, че няма да се променят цените за битовите потребители“, заяви Рибарски.

Така спорът около бюджета продължава по няколко направления - от размера на дефицита и необходимостта от нов държавен дълг до финансирането на инфраструктурните проекти и възможното поскъпване на електроенергията за детските градини. Докато правителството защитава заложените разходи и настоява, че намаляването на дефицита изисква време, опозиционните формации предупреждават за икономически рискове и настояват за преразглеждане на финансовата рамка.

Редактор: Цветина Петкова