Снимка: Асоциация на прокурорите в България
Съдебните служители трябва да участват пряко в обсъждането на бюджета и реформите в съдебната система. Тази позиция заяви Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) на проведената на днес работна среща в Министерството на правосъдието, посветена на проектобюджета за 2027 година.
В срещата участваха министърът на правосъдието Николай Найденов, председателят на Асоциацията на прокурорите в България Елица Калпачка, както и прокурор Десислава Петрова. По покана на АПБ в срещата се включи Дима Куюмджиева от инициативния комитет „Невидимите в съдебната система“, за да бъдат поставени непосредствено проблемите на хората, които ежедневно осигуряват работата на съдилищата и прокуратурите. Инициативата „Невидимите в съдебната система“ тръгна от съдебните служители в Софийска районна прокуратура, но беше подкрепена от служители на съдилища и прокуратури в цялата страна и стана национална.
„Не може съдебните служители да носят тежестта на ежедневната работа, а да остават извън разговорите за нейното бъдеще. Отсъствието на техни представители от срещи и работни групи лишава обсъжданията от практическия опит на хората, които най-добре познават административните затруднения, недостига на кадри и последиците от натрупаната натовареност“, каза Куюмджиева.
Тя обясни още, че зад всяко прието заявление, обработено дело, изпратена призовка и обслужен гражданин стои конкретен човек. Съдебните служители са сред най-натоварените и най-слабо чуваните участници в системата. „От тях се очакват бързина, точност и отговорност, но тези изисквания трябва да бъдат подкрепени с достойно заплащане, необходимия кадрови състав и работещи условия за професионално развитие“, каза още Куюмджиева.
По думите им е необходима цялостна реформа, която свързва финансирането с реалната натовареност, организацията на труда и качеството на правосъдието. Тя трябва да включва справедлива политика за възнагражденията, мерки за задържане на подготвените кадри, премахване на дублиращите се дейности и дигитализация, която действително намалява административната тежест.
Механичното орязване на разходи не е реформа. Прехвърлянето на повече работа върху по-малко хора също не е реформа. Промените трябва да стъпват върху ясни данни и оценка на последиците за работещите и за гражданите.
Асоциацията на прокурорите в България настоява представителите на съдебните служители да бъдат включвани още при подготовката на решенията за бюджета, кадровото обезпечаване и организацията на работата. Участието им трябва да бъде постоянно и съдържателно, с реална възможност да предлагат решения и да получават аргументиран отговор.
АПБ подкрепя инициативата „Невидимите в съдебната система“ и искането трудът на съдебните служители да получи необходимото признание и справедлива оценка. Тяхната защита е обща отговорност на всички професионални общности в съдебната власт. Хората, които всеки ден правят възможна работата на правосъдието, трябва да имат място и глас там, където се решава неговото бъдеще.
Възнагражденията на съдебните служители трябва да се актуализират спешно, заявиха представители на съсловните организации на магистратите на среща с министър Николай Найденов
Магистратите могат да издържат трудната в бюджетно отношение 2027 г. без актуализация на заплатите, но възнагражденията на съдебните служители трябва спешно да се индексират - около това становище се обединиха ръководствата на съсловните организации на съдии, прокурори и следователи по време на среща с правосъдния министър Николай Найденов.
Срещата беше продължение на дискусията, проведена преди дни с представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, и.ф. председателя на Върховния административен съд, и.ф. главния прокурор и двете организации на съдебните служители - Национално сдружение на съдебните служители и Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт.
Министър Найденов се обърна към участниците с призив проблемите в съдебната система да се решават съвместно и чрез диалог. Той посочи, че макар през 2027 г. заплатите на магистратите да останат в досегашния си размер, се работи за изцяло нов модел на заплащане в съдебната система. По отношение на магистратите ще бъде преодоляна ножицата във възнагражденията между най-ниско и най-високо ниво, а по отношение на съдебните служители ще бъде направен анализ на кадровата обезпеченост. „90% от бюджета на съдебната власт е предназначен за заплати. Досегашните придобивки няма да бъдат намалявани - нито за съдии, нито за прокурори, следователи или съдебни служители. За да се пристъпи към увеличаване на възнагражденията обаче трябва да намерим вътрешни механизми за оптимизиране. Един от вариантите е процентното съотношение - да се изчисли колко процента е най-високо при най-ниските възнаграждения, и обратно - колко да е най-ниският процент при най-високите заплати. Иска ми се да действаме с мисъл за напред, а не стихийно, и да си подадем ръка, за да постигнем устойчивост“, заяви правосъдният министър.
Представителите на съсловните организации единодушно заявиха готовност да се включат в инициативите и работните групи на Министерство на правосъдието, за да се намери оптимален вариант както по отношение на заплащането, така и по отношение на натовареността и кадровата обезпеченост. Министър Найденов заяви, че дискусията за уеднаквяване на практиката за компенсации ще бъде продължена с новия състав на ВСС.
Атанас Атанасов от Съюза на съдиите в България изтъкна, че пред 2022 г. право на глас при избора на ВСС са имали 2 197 съдии, а тази година броят им е бил 2 275. Той подчерта, че ВСС следва да направи анализ на незаетите бройки на съдии и съдебни служители, така че да могат да се реализират икономии. Съдия Атанасов припомни, че накрая на всяка бюджетна година има резерви, които се разпределят. Той също отбеляза несправедливите възнаграждения и разпределение на ресурси на служители и съдебни помощници и се обяви за свиване на ножицата на възнагражденията между най-ниското и най-високо ниво в системата.
Георги Балков от Независимото сдружение на българските прокурори беше категоричен, че ножицата в заплатите на магистратите е дългосрочна мярка, но въпросът с възнагражденията на съдебните служители не търпи отлагане. Елица Калпачка от Асоциация на прокурорите в България заяви, че в момента проблемите със служителите са по-важни и по-значими. Становището на Десислава Петрова от същата асоциация е, че магистратите са част от държавата и проявяват разбиране за текущата невъзможност да се актуализират заплатите им. Такъв компромис към съдебните служители обаче не може да има сега, изтъкна тя.
Съдебният администратор в Софийска районна прокуратура (СРП) Дима Куюмджиева посочи, че коефициентът прокурор-служител не следва да е по-малко от 1.2, докато понастоящем е 0.8 в СРП. Тя заяви, че макар въпросът да следва да е предмет на по-широк анализ, очевидно е, че е време да бъде направен такъв. Преслава Петкова от Камарата на следователите в България изтъкна, че служителите в следствените служби са с най-ниски заплати.
Дискутирани бяха и измененията в Закона за съдебната власт. Министър Найденов заяви, че предстои анализ на становищата по законопроекта, чийто срок за обществено обсъждане изтече на 16.11.2026 г. Той посочи три от най-важните теми в законопроекта: командироване, защита на магистрати, които не са получили несменяемост, и конкурси. Той подчерта, че тази реформа следва да е част от институционалния диалог с ВСС. Участниците в срещата обобщиха становищата си по законопроекта и благодариха за възможността да се обсъдят темите от взаимен интерес.
Редактор: Никола Тунев
