Снимка: БТА
Парламентът прие на първо четене три законопроекта за промени в Закона за водите. Два от тях са внесени от Министерския съвет (МС), а третият от „Прогресивна България“ (ПБ).
Облекчаване на административната тежест
Първият законопроект на МС предвижда облекчаване на административната тежест и съкращаване на разрешителните процедури и регистрационните режими по реда на закона. Сред целите също така е да се уредят възможностите за водовземане от река Дунав и общински язовири, като се предоставят по-широки правомощия на местната власт, пише в мотивите му. Законопроектът беше приет със 114 гласа "за", 50 гласа "против" и без въздържали се.
Контрол върху водните ресурси се възлага на (РИОСВ)
Другият законопроект на МС предвижда басейновите дирекции да се съсредоточат върху управлението и планирането на водните ресурси, а текущият и последващият контрол се възлага на Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ). Промените бяха приети със 117 гласа "за", 40 гласа "против" и 10 - "въздържал се".
Усъвършенстване на нормативната уредба
Със 116 гласа "за", 42 гласа "против" и 10 гласа "въздържал се" беше приет и законопроектът на ПБ, който цели усъвършенстване на нормативната уредба чрез намаляване на административната тежест, оптимизиране на разрешителните съгласувателни режими, повишаване на правната сигурност и ускоряване на административните производства, без да се допуска намаляване на нивото на защита на водите и околната среда. С него се предвижда отпадане на изисквания, които водят до излишни финансови разходи за заявителите, без да подобряват качеството на административния контрол, както и цифровизация на процесите по предоставяне и обработване на информация чрез разширяване на електронния обмен на данни, се посочва в мотивите на законопроекта.
"Преди да се възлага отговорност на общините и да се променят режимите за ползване на водите трябва да има ясен отговор кой ще контролира и с какъв ресурс", заяви Валери Лачовски от ГЕРБ-СДС. На РИОСВ се възлагат нови задачи - да пломбират, да проверяват водомери и да публикуват месечни справки, подготвя се и структурна реформа в РИОСВ, добави той.
"Административният капацитет на общините е много по-голям от този на басейновите дирекции", отбеляза Тодор Джиков от ПБ. Не виждам проблем в намаляването на отделите към околната среда и водите, посочи той. Стефан Сабрутев от ПБ посочи, че предложенията са необходими за по-прецизна и работеща законодателна система.
Председателят на парламента Михаела Доцова каза, че през 2009 г. Народното събрание приема списък с находища с минерални води, предоставени на общините и те имат право да издават разрешителни за водовземане от находищата. Какво е основанието само изпълнението за разрешителни да е извън контрола на РИОСВ, попита тя. Разрешителните са ползва са приход към общините, защото се плаща такса, добави Доцова.
"Има субективизъм за това кои водни ресурси държавата носи отговорност и взема решения и за кои общините правят това със своя капацитет", заяви Халил Летифов от ДПС.
Ангел Янчев от „Възраждане“ каза, че първият законопроект е внесен от правителството на Андрей Гюров и ние ще гласува против него. С втория законопроект от МС с примиер Румен Радев се размиват отговорности между регионалните инспекции и басейнови дирекции. Как ще има ефективност след като басейнова дирекция издава разрешителни, а контролът отива в РИОСВ – те си знаят, затова ние ще се въздържим, добави Янчев.
"Предизвикателствата в сектора са свързани не само с поддържане екологичното състояние на водите, а по-скоро с огромните загуби на питейна и на вода за напояване", коментира Татяна Султанова от "Продължаваме Промяната". За питейната вода загубите не са се променили през последните 25 години, в момента общата загуба по мрежата е над 60%, като в Шумен Плевен и над 90%, посочи тя. "Подкрепяме реформа във водния сектор и да се спазват националните и европейските норми", увери Султанова.
Редактор: Цветина Петрова
