Снимка: БТА
България не е получавала предложение от Румъния за използване на съюзнически изтребители срещу морските дронове, атакуващи търговски кораби в Черно море. Същевременно действащото законодателство ограничава възможностите на българските въоръжени сили да неутрализират подобни заплахи извън териториалните води на страната. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана във връзка с ескалацията на напрежението в Черно море.
„Тази информация категорично твърдя, че не е вярна. Няма такова нещо. Никой не ни е предлагал помощ да вдигаме изтребители”, подчерта Стоянов по повод твърденията за отказано румънско съдействие при атаката срещу контейнеровоза Contship Jet.
Министърът посочи, че Румъния унищожила два морски дрона, единият от които бил украински, а другият бил поразен от изтребител F-16 в близост до газова платформа.
Стоянов обясни, че международното морско право предвижда различни режими за териториалните води и изключителната икономическа зона. Той направи разграничение между подобна ситуация и нападенията срещу търговски кораби в открито море. Министърът посочи, че българското законодателство не предвижда общо правомощие на въоръжените сили да унищожават дронове извън територията на страната.
Депутатът от ДПС Иво Цанев призова за по-активни разговори с Румъния, Турция и останалите съюзници за гарантиране на сигурността на корабоплаването.
В отговор Стоянов съобщи, че през декември се предвиждат срещи между министрите на отбраната и военните ръководства на България, Румъния и Турция. Трите държави продължават сътрудничеството си в рамките на противоминната групировка в Черно море.
На въпрос на депутата от „Продължаваме Промяната” Радослав Рибарски Стоянов обясни, че България работи за придобиване на нови системи за откриване и унищожаване на безпилотни апарати. Обсъжда се и възможността българските F-16 да използват допълнително въоръжение срещу дронове чрез софтуерни изменения.
Министърът предупреди, че доставките на част от системите могат да се забавят до 2028-2030 г. заради голямото международно търсене. „Ние това време нямаме, трябва да бързаме”, подчерта той.
Стоянов отказа да прави предположения за извършителите на атаките без достатъчно информация.
Депутатът от „Демократична България” Атанас Славов настоя за по-активни действия на България за защита на свободното корабоплаване, като подчерта, че международното право не бива да се разглежда единствено като основание за отказ от намеса.
По време на изслушването депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев постави въпроса за възможността България да получи допълнително европейско финансиране за отбрана чрез механизма SAFE. Той припомни изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при посещението ѝ във Варна, че по механизма остават около 20 милиарда евро, за които държавите членки могат да кандидатстват с допълнителни проекти. Гаджев попита дали българското правителство е предприело действия за получаване на част от тези средства, които могат да бъдат използвани за модернизация на въоръжените сили.
В отговор Стоянов обясни, че Министерството на отбраната е поискало допълнителни финансови средства от правителството за придобиване на въоръжение, но е необходимо да се отчита, че финансирането по SAFE представлява заем, а не безвъзмездна помощ.
Министърът посочи, че Министерството на финансите е разгледало предложенията за допълнително финансиране, като водещо съображение са задълженията, които страната би поела. По думите му продължават преговорите по вече предложените проекти, като евентуално останалите средства могат да бъдат насочени към придобиването на нови способности за противодействие на морски и въздушни дронове.
Стоянов уточни, че допълнителният ресурс, обсъждан в рамките на SAFE+, възлиза на 21,2 милиарда евро. Той обърна внимание, че срокът за използване на средствата за придобиване на въоръжение е до края на 2030 г., което създава допълнителни затруднения при планирането и изпълнението на проектите.
Министърът изрази очакване след Нова година да се проведе нов кръг от преговори за финансирането.
Редактор: Мария Барабашка
