Рангел е баща на Виктор и дядо на малкия Митко. Той е благ човек, свикнал да живее на село и изпълнен с носталгия към старите времена. Обича къщата си, с голямата порта и зеления двор, влюбен е в песента на щурците. Преживява тежко смъртта на своята съпруга, отишла си от този свят преди около пет години. Единственото, което го крепи, е хубавата връзка със сина му и с внучето. Дядото унива все повече сам на село и Виктор много се притеснява за него, затова го взима да живее при тях в София.

В големия град Рангел се чувства изцяло изгубен, като дърво без корен. Грижите, които полага за внука си, донякъде го спасяват от мрачните мисли, но той не може да се отърве от усещането, че само пречи на младото семейство, особено на снаха си. И е прав – безпорядъкa, който създава вкъщи и навиците, донесени от село, влудяват Маргарита и увеличават още повече напрежението между съпрузите. Митко, обаче, е доволен, защото с дядо му са голяма комбина – малкият обучава големия в модерните правила на живота, а големият пък дава на детето стари, но златни съвети. Комична случайност ще предизвика неочаквани за Рангел събития и ще преобърне душата му, за да го накара да повярва, че животът продължава и трябва да се радваме на всеки миг, докато сме от правилната страна на тревата.