Казвам се Филип Чанов, на 40 години. Разследващ полицай в Смолян - родния ми град. От малък знаех, че ще работя нещо такова. Баща ми е много взискателен - не му беше достатъчно нищо, което постигах. Винаги е искал повече - даже като станах разследващ полицай беше разочарован. Искаше да бъда прокурор. Като него… Цял живот мечтаех да приличам на баща си, а в един момент се уплаших, че мечтата може да се сбъдне... Ето и майка ми - толкова е грижовна, че чак е досадна. Мисля, че всички майки виждат в синовете си възможност да проектират идеалния мъж според тях – и той обикновено е противоположност на мъжа, за който са се оженили. Постоянно ми натяква, че трябва да се задомя. Не се обвързвам... Не искам живота да ми се изплъзне между пръстите… Живея ден за ден. И от случай на случай. Така и трябва. Ако си правиш далечни планове в тая държава - или си наивен, или си глупак.