Мия Язова, работя за Националната сигурност на пълен работен ден. И съм майка... бях майка, в свободното време. Просто не знам как се прави, как се обича някой, който не е избирал да бъде твой. Може би, защото родих Диана на 19... Баща ми ме отгледа сам, мама е починала, когато бях малка и не помня какво е да бъдеш… на топло. Татко трябва да ме е обичал по свой начин, както може – сурово, без украшения. Обичта му беше като гола стена - здрава и хладна. За 10 години работа като профайлър в отдел “Убийства” се научих да ценя това, което всъщност животът ми беше взел. Това, което съм виждала покрай работата, беше най-лошото в човека. И ме изпрати между два свята - навън беше бялото, черното - там вътре. Мъжът ми Христо ме държеше права. След като го загубих, разбрах какво е да те сковава вина, да тече във вените ти и бавно да замества топлата кръв. И се научих на най-великото изкуство... изкуството да губиш, не е трудно за овладяване.