Красимир Каров, полицай съм от 25 години. Разбих си брака, разбих си здравето, изпуснах кога детето ми порасна, разбих каквото имаше за разбиване, иначе всяка година си тръгвах... Всяка ми беше последна. Накрая дебелата ми глава разбра, че аз само това мога и останах. Добър съм, знам правилата и карам по тях - някой трябва да кара по тях, нали така? Разследващ никога не станах - дали защото не се набивам на очи, дали защото нямам гръб, все едно... Много водка се изпи за тия години, много боклук видях и измет, затова сега искам да си ида на къщата на жената на село и да седна на масата с ледено шише узо. Светът няма да се промени, хората няма да ги промениш - помия си има винаги. Гледай да оцелееш, и да излезеш жив от тая мелница. Да си седнеш пред едно хубаво препечено чеверме с колегите. И да си кажеш... „Защо го живях тоя живот? - Ей за това“. Наздраве!