Сега тоя свят е мой... Ама не си правя илюзии, знам че съм още малък... малък ама не съм получил нищо наготово. Сам си изкарах изпитите за школата, след това сам си спечелих мястото в полицията без връзки. Защото така се прави. Харесва ми да ходя на работа сутрин, да слагам буркана като гоним някого, харесва ми как ме гледат като излизам от колата. С уважение. За тоя поглед живея. Ако мога и колегите да накарам така... да ме уважават. От месец съм в Смолян, приеха ме. Ама не ме приеха съвсем, още ме юркат за новобранец. Най-много искам да стана един от тях. Заради тоя бейби фейс ме бъзикат и заради него трябва да се пъна повече и да стана един от групата... То не е лесно като не пия – от цигари ми се повръща, викат мекушав съм бил. Като натрупам малко опит и сложа значката и Попето ще ми стисне ръката, Чанов ще ме потупа по рамото и ще каже: „Ей го, нашето момче, бе... Моето момче“ - Мръсния Славчо.