Моят герой е земен човек, работи във фирма за поддръжка на вендинг машини. В забързаното ежедневие май е забравил, кое го прави щастлив. Повлечен е от течението, прекалено се е загледал в собствените си мисли и желания. Забравил е да обръща внимание на жена си Марияна. Но пък обожава дъщеря си Надя и я ревнува от всяко гадже. Строг баща е, но понякога прекалява с контрола, защото го е страх да не изпусне нещата с възпитанието. Харесвам го, защото в сърцето си е добър човек, страхотен приятел. Прям е, понякога дори наивен в своята непринуденост. Може би защото е запазил детското в себе си. Христо е доста по-пестелив от мен, направо габровец. Не, че аз обичам да пръскам пари на вятъра, но съм много далеч от него в това отношение. И двамата обожаваме тениса. Малко ме дразни, че винаги знае всичко и смята, че е прав. Но това е част от цялостния чар на образа му и го прави забавен. Също така е и много по-избухлив от мен. Но пък си приличаме в това, че не обичаме да се задържаме в неприятни настроения и бързо търсим начин да излезем от тях. Предизвикателството на Ицо е борбата със собственото му его. С това трябва да се справи. Виждам, че му е трудно да надмогне гордостта си – това си е една голяма битка за почти всеки в днешно време. Мисля си, че аз съм много по-напред от него в тази борба с егото. Понаучих се с годините, въпреки зодията ми (Овен), да се вслушвам повече в отсрещната страна и да си признавам, когато не съм прав. Но на Христо му предстои истинска битка със себе си. Какъв ще е резултатът от сражението – предстои да видим.