Моята Марияна е съпруга на Христо и майка на Надя. Много я харесвам. Тя е едно голямо сърце с добрината и отдадеността, която носи в себе си. Радвам й се, защото има весела душа, забавна е, когато се чувства спокойна и сред приятели. Тя е човек, който вижда света с усмивка на уста през по-голяма част от времето. Големият й проблем е Христо, защото в последната година се е отдалечил от нея. И тя всячески се опитва да скъси дистанцията. Но, когато това не й се получава, е готова да приеме, че вината е изцяло нейна. И както правят емоционално интелигентните хора – склонна е да се самообвинява за какво ли не. Изключително е самокритична, даже понякога безпощадна към себе си. Понякога сама смачква самочувствието си, стига до краен предел и после пак сама трябва да намери сили да се извади от това състояние. Близките й хора са нейната голяма слабост, трудно се съвзема след разочарования и дълго й тежи. Марияна има да учи няколко важни урока. Единият е да разбере как да обича себе си поне толкова, колкото обича близките си. Пътят към щастието при нея е свързан с осъзнаване на собствената стойност. Иначе няма нещо, с което тя да ме дразни, напротив. Изключително предан човек, обича много силно любимите хора, приятелите, семейството. Готова е да помогне на всеки. Има чувство за самоирония, по което много си приличаме с нея. Всъщност, така като се замисля, единствената ни по-сериозна разлика е, че тя е Марияна, а аз съм Елена – актрисата, която влиза в нейния образ.