Моят герой Пламен е електротехник - жичкаджия по професия, а по сърце – влюбен в жена си Елена. Човек с дълбока чувствителност, предан, отговорен и верен характер. Верен е на себе си, на жена си, на семейството, на приятелите. Лъжата го отвращава. Любовта им с Елена е много силна, за него тя е като извор. А без водата от този извор, той би останал жаден. Харесвам в Пламен, че е много чиста душа, освен това умее да цени добрите хора и да държи лошите и негативните далече от себе си. Той не е свръх амбициозен, но е наясно, че за да имаш нещо, трябва здраво да се потрудиш за него. И е готов да се труди, иска да научи на това и сина си Сашко. Пламен е безкомпромисен към мързела и верен на принципите си. Балансирана личност. Освен да се труди, той умее и да се забавлява, да бъде щастлив. Открил е жената на живота си, имат си дете, което много обичат. Реално нищо не им липсва, но имат една единствена пречка пред пълната хармония. И това е Евдокия – майката на Елена, под чийто покрив живее цялото им семейство. Властната тъща разваля щастието на моя герой, защото непрекъснато се меси в семейните отношения и подценява неговия авторитет. Той се опитва да търпи това само заради жена си, защото я обича и не би искал да я нарани. Има чудесно чувство за хумор и това е единственото оръжие, което си позволява да използва срещу Евдокия. С Пламен се различаваме по някои неща. Той много обича да играе карти, а аз не. Но пък и двамата обичаме тенис. И двамата бързо разпознаваме лъжата, но умеем да прощаваме. Вярваме, че прошката е по-голяма от омразата.