Еленка е една щастлива жена, която се чувства добре в кожата си. Обичана, жизнерадостна, позитивна, усмихва се непрекъснато. Много ми е симпатична. Омъжена е за Пламен, с когото имат син Сашко – супер хитро и готино хлапе. С Пламен са голяма любов и добре са се намерили. Това е едно от нещата, което я прави толкова позитивна към живота и света. Просто се чувства удовлетворена като жена, чувства се принцеса в очите на Пламен. Възпитана е от майка си Евдокия, която я е отгледала сама. Евдокия е генералът в семейството. Опитва се да строява всички, но нито Пламен, нито малкият Сашко й се дават. Само моята героиня е толкова респектирана от майка си, че сякаш живее с нейните мисли и с нейните мечти. Въпреки че вътрешно не е много убедена във вечната й правота. Ели е перфектно възпитана, начетена, подредена, ученолюбива, грешка няма… Работи като начална учителка и обича своята професия, за ужас на майка си, която непрекъснато я тормози да се развива в друга посока. Евдокия иска от Ели да стане най-малкото специалист по международни отношения в някое министерство. Затова непрекъснато я тормози да учи за следващата си магистратура. Допадат ми почти всички качества на Елена, харесва ми слънцето, което струи от нея. Леко ме дразни с това, че понякога е малко ревнива, защото явно е приела Пламен като част от себе си. Но май и по това си приличаме с нея. Различаваме се най-много по покорността и търпението, с които тя е приела да живее в една къща с майка си и мъжа си. Аз не бих го направила. Някак тя трудно взима решенията сама. Така че, предстои й самоосъзнаване – коя съм, какво искам от живота, на какво съм готова, къде бъркам. Ще трябва да пренареди приоритетите в живота си.