Изненадах се, когато за пръв път прочетох характеристиката на моята героиня, преди да отида на кастинг за ролята. Защото имах чувството, че чета собственото си описание от тийнейджърските ми години. Като ученичка много си приличахме с Надето. В сериала тя е на 17 години, на морето навършва пълнолетие. Възраст, в която търси себе си и доизгражда своя характер.

В началото тя не може без смартфон, фешън дрешки, селфита и без денонощния чат с приятелки. Може би се страхува да бъде различна и не иска да я мислят за загубенячка. Ето защо тя често автоматично следва тренда на съучениците си и слага маската, въпреки че вътрешно жадува за нещо различно. Обаче Надя не е типичен представител на „най-тъжното поколение с най-веселите снимки“ – както напоследък го наричат. Прави се на другите, но отвътре е различна. Трудно й е, защото се опитва да се впише в една малко изкуствена и повърхностна среда, която всъщност й пречи да разкрие истинската си същност.

Много харесвам образа, защото в него има развитие, търсене и намиране. Харесвам и това, че Надя е успяла да запази ценностната си система, което, за съжаление, е рядкост в днешно време. Много ми е забавно и чаровно киселото й настроение в началото, когато е бясна, че е с родителите си на море. Тя не влага лоша енергия в това, а по-скоро й е като защитна реакция.Не харесвам в нея, че й отнема много време да вземе решение. Но иначе си приличаме по много неща наистина, включително и по киселеенето понякога. Най-общото виждам в това, че преди време аз също не можех да намеря подходящата среда, в която да се чувствам добре. Имах абсолютно същите вътрешни терзания, опитвах се да се “впиша”. Но в крайна сметка, точно като нея, успях да намеря себе си, да разбера, кое за мен е истинското в живота.