Бай Чефо е местен рибар от Царево, благ и мъдър човек с добро сърце. Вдовец е от дълги години. Много обича децата и е тъжен, че внучка му се е родила далеч в Канада. Синът му живее там със семейството си, а малката Стефани, кръстена на него, не знае български и никога не е виждала дядо си.

Моят герой е самотен човек, който се спасява с риболов и четене на книги. Има собствена философия за живота, а душата му е широка като морето. Не го вълнуват позата, украсата и луксът, харесва обикновения си живот и търси само истински усещания. Имаме много прилики с него. Като започнем от това, че и двамата сме влюбени в морето - то заема специално място в сърцето ми. Аз също обичам да карам лодка, да ходя за риба, много е отпускащо. И Чефо, и аз трудно понасяме шумните туристи, всички туристически атракции и бетона, който унищожава природата. Възхищавам се на смелостта, с която той отстоява тезите си. Взима решенията по-рязко и смело от мен. Искрен е, с изострено чувство за справедливост.

Много ми харесват разговорите на бай Чефо с малкия Сашко, с когото се запознават съвсем случайно. На моя герой му става много приятно да общува с детето. Учи го да лови риба, да плува и му разказва мъдри истории от живота. Двамата развиват много интересно приятелство – на Чефо му липсва внучето, а Сашко винаги е изпитвал нужда да има дядо до себе си. Усетих текста, атмосферата на тези уж обикновени, но дълбоки разговори. Имах нужда да изиграя точно такава роля, чрез която се разгръщат едни красиви и истински отношения между поколенията.

Освен всичко друго, Чефо е романтик от старата школа. Опитва се да докаже на строгата Евдокия, че стойността на един човек се вижда не в неговия блясък, напудрена външност или пък престижна професия, а дълбоко в душата му. Двамата ще разберат, дали е възможно красивата и истинска любов да се случи в третата възраст.