Емил Хаджикосев е образ, който ми е забавен. Той, естествено, се взима много на сериозно, все пак е горд собственик на успешен бизнес с пилешко месо, за който доста се е потрудил. И както той обича да се хвали – всяко трето бутче в страната е негово. Хаджикосеви са новобогаташи от Пловдив, но те не са наследствено богати. Тъкмо са се издигнали и искат да покажат на всички своя висок стандарт на живот, непрекъснато правят демонстрации. Те са герои на своето време. И Емил, и жена му не умеят да възпитават деца. Имат много пари, осигуряват на дъщеря си Виктория всякакви материални глезотии, но не прекарват достатъчно време с нея, не си играят заедно. Тя е едно самотно дете, нищо, че майката и бащата са наоколо.

Основният трън в очите на Емил е простолюдието – в лицето на Чобанови и Сиромашки. Именно простолюдието е нещото, от което той и жена му искат яростно да се разграничат. От това дори зависи самооценката им, а тя минава през презрението към “по-низшите”. Затова Емил и Елица са вечно недоволни от всичко, нищо не е достатъчно елитно за тях, защото смятат, че принадлежат към някакво висше общество, измислено от тях.

Към образа на моя герой подходих с обич и симпатия, надявам се и зрителите да успеят да усетят поне малко от това. Двамата нямаме общи черти и за мен така е по-добре като актьор, по-голямо предизвикателство е. Подкрепям думите на великия проф. Крикор Азарян, който казваше, че във всяко едно представление или филм, всички образи имат нужда най-вече от едно основно нещо: да бъдат обичани. Така че, убеден съм, че и Емил има нужда да бъде обичан, бори се да бъде признат от околните, като всички нас по един или друг начин. Просто се чувства неразбран и недоволен от заобикалящия го свят, от който всъщност е неделим част и самият той. Но всичко това е под една много забавна форма, която не е лека за игра.

Емил се има за нещо много повече и съответно не се чувства на мястото си. Това е съществен проблем на голяма част от нас в днешно време. Позагубили сме критериите и затова си мислим, че сме номер едно. Но най-интересното е, че точно през състезанието с опонентите си, Емил сякаш успява все пак да научи нещо от тях, независимо, че ги презира. Стъпка по стъпка, започва да иска да бъде по-добър баща, да осъзнава какво пропуска в отношенията с дъщеря си. А дали нещо е в състояние да го накара да застане поне веднъж рамо до рамо с Чобанови и Сиромашки, ще стане ясно с развитието на действието.