Моята роля в сериала “All Inclusive” е много колоритна. Героинята ми Елица Хаджикосева е съпруга на богат пловдивски бизнесмен. Тя се гордее с мъжа си и всичко, което са постигнали. Има крещящата нужда да натрапи житейския си стандарт на всяка цена пред околните и най-вече в социалните мрежи. Непрекъснато си прави селфита, за да демонстрира луксозен живот в инстаграм и във фейсбук. Въпреки, че тя е майка, всъщност приема дъщеря си като един свой придатък, като малка кукличка, която трябва да бъде нейно точно отражение и продължение. Би била във възторг, ако Вики е нейно копие, от типа, това е моето <мини Аз>. Тогава егоизмът й щеше да бъде заситен, но, уви, детето понякога я шокира с индивидуалната си природа.    

Елица ми е интересна с това, че от една страна е шармантна по своя налудничав начин, провокативна, дори на моменти скандална. Има много характерен речник, който изразява цялата й същност. Опитва се да употребява колкото може по-сложни и чуждестранни думи, чието значение не знае, но освен това ги употребява и не на място. Този речник я прави още по-комична с претенцията й да направи впечатление на ерудиран човек, какъвто не е. Много често около нас има такъв тип жени – екстремни в суетата си, кичозни, нахакани, без реална представа за своята личност, без обща култура, но с огромно самочувствие. Казусът е доста актуален и аз лично искам да покажа, че те не бива да са модел на подражание.

Модните приумици на Елица са наистина изумителни в своята комичност. Обикновено жените, които искат да изпъкнат, като нея, слагат в повече от всичко и в резултат се получава нещо наистина сбъркано във визията им. Вечерният грим в ежедневието, та дори на плажа, е ключов при нея. Това, че моята Елица има пари от вчера, определено й личи, както и фактът, че не е достатъчно образована.

Има едно женско нещо, по което си приличаме с госпожа Хаджикосева, че обичаме да се киприм и държим на стайлинга, но тя просто е моята диаметрална противоположност.

За мен предизвикателството в ролята беше да направя интересен образ, който е негативен в голяма степен, но същевременно да стане и симпатична на зрителя по определен начин, да стане сладко-смешна. Елица не трябва да дразни и отвращава напълно, а да показва по възможно най-забавния начин абсурдността на този актуален модел на поведение. Също така, трудно ми беше да постигна тази неадекватност в изказа й, която обаче да звучи органично, като нейна си. За да се справя, преди снимките и по време на снимачния процес, си вкарвах в моя речник такива думи на странни места, за да свикна с логиката или по-скоро с нелогичността на нейната фраза. Честно да си призная, имам и прототип за ролята, който аз лично си избрах и малко откраднах маниера, надменността и отношението към околните, сякаш всички са й длъжни, а светът се върти единствено около нея.