Даниела е силно, мъжко момиче. Тя е единствената жена в групата екоактивисти, които са си направили къмпинг в Залива на костенурките. Обича да командори момчетата и да е центърът на общото внимание. Единственият, който не се поддава на ръководството й, това е Мартин – истинският лидер в групата. Може би затова тя си го е харесала, защото обича силните мъже, които умеят да се борят, вместо да хленчат. Нещата се объркват, когато в лагера идва Надя. Вниманието се прехвърля върху нея и това дразни Дани. Освен всичко друго, Надето е точната противоположност на моята героиня. Няма как там да има симпатия, Даниела мрази глезени принцеси, които живеят само в света на муцунките и селфитата. Противопоставянето между двете е неизбежно. Тя не може да разбере, защо Мартин обръща толкова внимание на това капризно момиченце и логично прави всичко възможно да изхвърли малката от лагера, където не й е мястото.

С Даниела имаме адски много общи неща. Част от тях са начинът, по който комуникираме с околните, обичта ни към животните и ненавистта към безобразията, които се случват в държавата. Най-вече общото между нас е в любовта. Когато се влюби, Дани сякаш поставя мишената си върху човека, когото е избрала и нищо друго около него няма значение. Но с една малка разлика – била съм в доста сходна ситуация, но направих различен избор. А именно, ходатайствах на неговата възлюбена и всъщност накрая аз ги събрах. Обаче, при Даниела е различно, защото избраницата на Мартин представлява всичко, срещу което уж двамата са се борили. Или поне моята героиня си мисли така.

Това, което ме дразни в нея, е крайността й. Ето например – само, защото тя самата се чувства ужасно наранена, си позволява да се обърне срещу приятелите си в миг на слабост.

Подходът ми към образа на Даниела се основаваше изцяло на едно изречение на моя професор Здравко Митков в НАТФИЗ, който казваше: „Не ми играй злодей, а разбери защо постъпва така.” И когато осъзнаеш, кое е моторчето, което подтиква Даниела да действа по определен начин, тогава разбираш, че тя не го прави от лошотия или от злоба, а защото се чувства силно наранена, предадена и отблъсната. Това момиче не е свикнало да бъде в слаба позиция, не се е научило да губи. Много ми харесва осъзнаването й, харесва ми пътя, по който намира начин да се изправи и да продължи. При нея всичко се случва по трудния начин, това също я прави любопитна като образ.