„Не съм ли ял, не мога да пея”, по детски признава 13-годишният Радко от Троян. Започва да пее на 6 години, когато с Хайгашод Агасян изпява „Песен за приятелството“. Днес участва в 5-6 конкурса годишно, има множество първи награди, а преди 2 месеца печели голямата награда в Новите гласове на БНР. Обича да импровизира, а всички, които го познават, са убедени, че го очаква бляскава сцена и звездно бъдеще. 

Радко Петков е „сребърният медалист” в „Големите надежди”.

Ето какво сподели Радко Петков за своите емоции и преживявания в шоуто за талантливи пеещи деца, преди да излезе на сцената за финала на „Големите надежди”.

Доволен ли си от представянето си в „Големите надежди“ до момента?

Радко: По принцип съм доста самокритичен и знам, че мога още, но по-важното е, че зрителите ме харесват.

Какво ти предстои, след като свърши шоуто?

Радко: Получих много интересна покана, но все още не мога да разкривам подробности.

Какво си планирал за лятото?

Радко: Ще си почина, ще си поспя, ще ходя на море... И ще се явя на поп-рок конкурса в Несебър.

Има ли забавна случка по време на репетиции или концертите на „Големите надежди“, която няма да забравиш?

Радко: То всичко тук е забавно, но няма да забравя първия концерт, в който участвах – почти закъснях за сцената, защото се обличах буквално 5 минути, преди да започне изпълнението ми.

Какво е да си голяма надежда на България? 

Радко: Неописуемо усещане и много сериозна отговорност.

На финала на „Големите надежди” Радко Петков изпя песните Lane moje на Желко Йоксимович, чието изпълнение може да видите тук, и „Синева” на Васил Найденов във версията на Георги Хтистов, чието изпълнение може да гледате тук.