Васко Катинчаров за любовта към музиката и „Фрактура”

Васко Катинчаров е автор и продуцент на най-старото специализирано предаване за рок музика „Фрактура” по Diema, което ще отбележи 17 години в ефир със специално издание. Той е бил вокалист на група Suffer H, с която има издадени пет албума и са били подгряваща банда на имена като Megadeth, Soulfly, Suicidal Tendencies, Destruction и други. Васко Катинчаров е завършил журналистика и е работил в различни телевизии, радиостанции, списания и интернет медии.    

Рокът е... алтернатива да видиш света по друг начин. Свобода да избираш кой да бъдеш и как да мислиш. Лично за мен това не е просто музика, а е усещане, което ми дава енергия и желание за живот. 

Какво е да бъдеш на 17? 
В очакване на 18, когато вече носиш цялата отговорност за действията си. Това е една прекрасна възраст, когато вече си достатъчно зрял, за да поемеш по своя път към израстването си. 

А какво е за едно предаване да бъде в ефир 17 години? 
Това е упоритост и последователност на правещите го, подкрепена от лоялността на зрителите. Самият факт, че все още го има в бързопроменящата се медийна среда е показателен, че от него има нужда. Често си припомням една мисъл, която съм чул от баща си – „Струваше ми, но си струваше”.

Кои са най-запомнящите се гости и репортажи, които си правил през тези години? 
Един от най-специалните моменти беше, когато Питър Стийл от Type O Negative постави условие – ще даде интервю, ако му бъдат произнесени, така че да си ги запише в един тефтер, буквите от азбуката ни – „Ер малък” и „Ю”. Преломен момент за мен като журналист беше интервюто ми с Джеймс Хетфийлд от Metallica през 2008 година. След срещата ми с него вече бях напълно убеден в себе си, че съм преминал границата на някакво вътрешно притеснение от събеседника си.
 
Колко са предаванията и какъв е броят на звездите, с които си се срещал в ефир? 
За изминалите 17 години предаванията са 884, а чуждите банди, които са давали персонални интервюта за „Фрактура”, са над 400. Отделно през тези години съм правил интервюта с много български банди, което прави бройката още по-голяма. 

Какво харесват най-много феновете в предаването? 
Най-много харесват интервютата с групите, защото са така направени, че да не ги обиждат като зрители. Тънкият момент е въпросите хем да са интересни на групите, хем да са интересни и на гледащите. Зрители са ми споделяли многократно, че предаването ги привлича с това, че не подценява интелигентността им. Това за мен е най-добрият комплимент, който мога да получа за работата си. 

Кое е следващото професионално предизвикателство пред теб?
Всяка изминала година в ефир си е една „малка победа” и предизвикателството винаги е да има и следваща година. Аз съм реалист и не живея в някаква илюзорна среда, че ще направя велики неща. Опитвам се да давам най-доброто от себе си и провокирам хората да си задават въпроси и да търсят своята истина. Това е достатъчно предизвикателно за мен.  

Как си представяш, че ще изглежда рок предаването ти след 10 години? 
Ако приемем, че все още е в ефир, се надявам да е адекватно за времето си. Искам да съм здрав и да имам мотивация да правя неща, в които има смисъл. В днешно време смисълът доста намаля за сметка на fast food подхода на медиите.