7-годишната Яна е едно от децата на „Българската Коледа”. Диагнозата й е двустранна нервно-сензорна загуба на слуха

Благодарение на слухово-речевата рехабилитация, Яна вече може да общува наравно с връстниците си и да ходи заедно с тях на училище. Юлия наева разказва.

Общуването с Яна сега е като с всяко друго дете на нейната възраст.

Била е на две, когото родители й разбрали, че светът на дъщеря им всъщност е тих и не тя чува гласовете на мама и татко.

„Българската Коледа“ с 20-о юбилейно издание

„През февруари месец беше изследването, което установява глухотата й, а 4 месеца по-късно беше имплантирана на лявото. На дясното ухо е слухово-протезирана…“, разказва майка й.

„Имахме подозрения няколко месеца преди самото изследване, но си мислехме, че може би е нормално… Буквално един месец не знаехме къде се намираме”, допълва баща й Ивелин.

Превъзмогнали тревогата и отчаянието, родителите на Яна веднага потърсили помощ от специалисти.

Поставянето на имплант обаче не е достатъчно за деца със загуба на слуха. Необходима е редовна слухово-речева рехабилитация.

„За развитието на едно нечуващо дете се изискват много часове рехабилитация, посещения на рехабилитация, психотерапия, ерготерапия…всички тези неща са много важни. До навършване на тийнейджърска възраст тези деца имат нужда от тези допълнителни занимания….”, разказва майка й.

„Всяка пропусната седмица е от значение за развитието на детето. Специалистите казват, че речта се формира до 6-7 годишна възраст…., защото пропуснеш ли това време, ти губиш пълноценна реч…“, пояснява баща й.

„Поставяйки кохлеарен имплант, не означава, че нещата се случват с магическа пръчка. Към днешна дата тя идва много по-рядко, което е и нашата цел. Ние сме като гара-разпределителна. Идеята е децата да се интегрират пълноценно и спокойно, и уверено и да си намерят своето място в масовата среда!”, категорична е Таня Димитрова – слухово-речеви рехабилитатор на малката Яна.