Журналистът разказва за татуираните вежди на Кадафи, за Путин в софийски бар и Стоичков, който говори японски

Неговите истории „от ръчния багаж” минават през държави от всички точки на света. Четат се на един дъх, защото разказва както за геополитика, така и за татуираните вежди на Кадафи, за Путин в софийски бар с голяма част от политическия елит на България, за Христо Стоичков, който говори японски, за децата-войни на талибаните, за наргилета, мумии, празнични стрелби с калашници. Вътре в тази книга е частица от необикновения живот на Георги Милков.

С калашник стреля през 2002 г. в Ирак. Тогава е последният референдум на Саддам Хюсеин.

„Когато обявиха 100-процентовата победа, настана пукотевица. Бяхме на гости с моя приятел, колега, брат Гасан Насър в къщата на един иракчанин. Когато започна пукотевицата, нашият домакин небрежно се наведе и под дивана дръпна калашниците. Взехме по един и излязохме да стреляме и ние”, разказа журналистът в предаването „На фокус”.

След като ги изстреляли, домакинът пратил детето си при съседите, за да поиска още патрони. Стрелбата продължила до сутринта.

„Ако стрелят по нас, значи са от лошите”.

Историята му се случва в Афганистан. „Това е най-краткото и правилно напътствие, което съм получавал в живота си. Беше през 2001, войната срещу талибаните, придвижвахме се във флуидни територии – едно село подкрепя талибаните, другото – така наречения северен съюз. А на мен ми изглеждаха абсолютно еднакви. И едните и другите бяха с чалми, бради и калашници. Попитах кои са добрите и кои лошите. Казаха ми: Ако стрелят по нас, са лошите”, разказва журналистът.

Още интересни истории от журналиста Георги Милков, гледайте във видеото.