Отбелязваме Деня в памет на жертвите на режима преди 89-та година

За пореден път днес страната ни отбелязва деня в памет на жертвите на режима преди 89-та година. Страницата все още не е затворена. Историята, която разказва Мирослава Иванова прилича на останалите по едно - за трудната съдба на пострадалите виновни няма.

Това е история за обвинения в шпионаж, присъди, бягства, за конспирация, позиви и фалшиви самоличности. Историята на Петър Бояджиев и Алфред Фосколо. В края й ще се чудите под щастлива звезда ли са родени тези двама мъже или целият им живот е един тежък жребий. Аз нямам отговор.

28-ми януари 2014-та. В Дома на киното е премиерата на филма на Атанас Киряков  „Отмъщението. Дългата сянка на ДС”. Разказва съдбата на двама дисиденти – Димитър Пенчев и Жеко Стоянов. Съдени и осъдени на смърт за престъпления срещу комунистическа България.
Присъдите не са изпълнени. Идва амнистия. За Димитър Пенчев и Жеко Стоянов обаче затворът продължава и след края на дните зад решетките. Двамата не са желани работници никъде.

Семействата им мизерстват. Тогава с лучаят „Пенчев” е  „изнесен” извън България. Френски журналист го посещава в дома му в Бобовдол, където е интерниран със съпругата и дъщеря си. Медиите в Париж започват кампания. Властите у нас са принудени да му дадат възможност да замине.  Операцията става кауза за много хора. Двама от тях са в залата тази вечер.

Всъщност историята започва през 65-та. Алфред Фосколо е с българо-френски произход. Живее във Франция, прекарва ваканциите в България. Алфред Фосколо пуска позивите в пощенските кутии. Петър Бояджиев раздава на приятели. Един от тях ги предава.

Арестуват първо Бояджиев. Автор на снимките, които виждате, заедно с кратки бележки на гърбовете на фотосите,  са офицери от ДС. Наблюдаван е, сниман е и е подготвян за важни дела. Прибират го в средата на август. Държат се добре. И му предлагат сделка. Бояджиев отказва. Схемата обаче се превръща в процес.

Петър Бояджиев получава 12-годишна присъда. Излежава 10 години. Алфред Фосколо е осъден на 15 години затвор. Излиза след 3 заради застъпничество на френската държава. Заминава за Париж, но приятелката му остава тук. Официалните й опити да получи разрешение за брак с Фосколо не дават резултат. Така бъдещата съпруга на Алфред - Райна  е изведена... неофициално.

Успяват да стигнат до Турция, а после със самолет – до Ница. Историята завършва като в приказките – с брак и щастливо бъдеще.  

10 години по-късно обаче Фосколо трябва да организира нова нелегална операция. След две петилекти в Старозагорския затвор, Петър Бояджиев е навън. Но не и на свобода. Свобода по това време в България за него няма. Изведен е от страната с този микробус, в който е направен специален тайник. След сложна конспирация.

Бояджиев влиза в тайника на автомобила и минути по-късно вече пътува към Турция. Днес пази номерът на колата на видно място във френския си дом.

На 15-ти август 1981 г. Петър Бояджиев стъпва на френска земя. Негова пресконференция през ноември същата година за положението в българските затвори предизвиква широк отглас в Западна Европа.

Бояджиев и Фосколо създават контакти с френски журналисти, които по-късно ще им помогнат в компанията за Димитър Пенчев. Благодарение на тези контакти друг български дисидент – д-р Николай Попов ще пристигне на гарата в Мюнхен през 83-та. След присъда по член 108, след продължителна гладна стачка, след писмо до Митеран и след първи страници във френската преса с призив „Спасете доктор Попов”.

Алфред Фосколо, Петър Бояджиев, Антон Машев, Димитър Пенчев, Жеко Стоянов, д-р Николай Попов. Сигурно много още лични истории са вплетени в този разказ за обвинения в шпионаж, присъди, бягства, конспирация, позиви и фалшиви самоличности.  Щастлива звезда или тежък жребий? За живите участници в историята днес каузата е една – без давност за престъпленията на службите на комунистическа България.

Повече по темата гледайте във видеото.