Защо не вземат да й се извинят всички, пък да я оставят на мира

Като гледам днес пожара в Украйна, чудя се дали един ден ще говорим за "Кримската криза" както си спомняме "Карибската". И си казвам хем "Недай, Боже!", хем "Дано!". "Да не дава Господ", защото може да стане страшно, но "А, дано", защото ми се иска всичко да се размине. Днес Украйна гори от емоции и не само, ама тя ли си запали пожара или отстрани поднасят клечки... и освен този въпрос има още един, още по-страшен – дали тези искри няма да запалят новата (старата) Студена война?

Историята да не е като зебра

За всеки, който му харесва да гледа само в черно и бяло, Украйна е разочарование. Страната е със сложна история, с многопосочни процеси и развития, предопределени от кръстопътя на който е разположена и това, че е била в периферията на не една империя. А за периферния статут говори дори името й. Украйна произлиза от думата, която някога славяните са използвали да обозначават различни гранични територии (Пример – област Крайна в Хърватия). За този й статут свидетелства и до неотдавна коректното й наименование на английски "The Ukraine" (с определителен член).

Украйна е трудна за разбиране - исторически, етнически, политически. Тази гранична зона, разположена между Руската империя, Австро-Унгария, Полското кралство, е попила от полубратята си наоколо кръв и култура и в крайна сметка се е обособила като нещо уникално, но съвсем не еднородно. В търсене на подходящ пример за онагледяване на украинския калейдоскоп, изникна неочакван кандидат-образец. Току-що сваленият от власт проруски президент Виктор Янукович, се оказва със също толкова разнообразно родословно дърво, колкото и самият украински народ. Янукович е от руско-полско-беларуски произход - отразява почти изчерпателно пъстрия разрез на украинския генофонд.

Многото исторически премеждия водят до реалността на съвремието, за която свидетелства и обществено-политическата обстановка. Днес е ясно – страната видимо е разделена на две: Западна и Източна Украйна (не само географски, но и езиково, културно, етнически, политически). Центробежните и центростремителни сили винаги са играли роля в опитите Украйна да бъде разбрана. Определящ фактор за тях и в същото време белег от тяхното действие е едно от най-видимите различия – езиковото. На запад държат на украинския – език, който за повечето лингвисти произлиза от групата на източнославянските. Като гранични територии, през епохите Украйна (Малорусия) и Беларус неведнъж са попадали в различно от руското владение. В резултат диалектите там носят белезите от влиянието на околните западнославянски езици, особено полския.  

Жителите на западната част на днешна Украйна са получавали възможност в различна степен да използват местния си диалект у дома и официално, в зависимост от поощренията или обратно на един или друг източен или западен владетел. За сложната идентичност и обърканото самосъзнание допринася накрая и Съветският съюз – първо поощрил употребата на украинския, когато властта на болшевиките разчита да се закрепи благодарение на потисканите от царизма националистически движения, а след това, като се опита да го заличи от училищата, учрежденията, пресата, устата.

(Гео) политика по украински

Днес всички съседи трябва да си спомнят колко са разигравали този нещастен народ през вековете. Москва да не забравя "Голодомора" в житницата на СССР. Берлин да си спомни за връзките на нацистите с националистите на Степан Бандера, прочиствал етнически украинския Запад. За него да не забравят и във Варшава, където днес подкрепят Майдана, затваряйки си очите за наследниците на бандеровците (прочиствали и поляци навремето), които също са там. За тормоза извинение заслужават и другите етноси в Украйна. Кримските татари едва ли ще простят своята "голяма екскурзия", в стил "Сталин", от която до ден днешен потомците им не са се завърнали. Ако не за извинение, поне за признание има място.

Сложната украинска история определя в голяма степен днешното разделение – стремежа към самостоятелност и самоопределение на Запада, желанието за запазване на руската жилка на Изток, където живеят в пъти повече руснаци и рускоговорящи украинци, отколкото в Москва. За съжаление и днес украинската политика трябва да се разглежда през призмата на центробежните и центростремителните сили, за които помага геополитиката. Ами вижте им само имената на политическите партии: проевропейските "Отечество", "Свобода", "Удар", "Десен сектор"… и проруските Партия на регионите, Комунистическата партия – лъха повече на национализъм или сепаратизъм, отколкото на принадлежност към ляво или дясно.

И тук идва „гео”-то в политиката. Национализмът на украинския Запад вижда възможност страната да се откъсне от влиянието на Москва, а както знаем, за по-малките държави отдалечаването от един геополитически център не може да мине без приближаването към друг. Затова и проевропейските партии се осланят на демокрацията, пазарната икономика, помощта на Брюксел, Вашингтон, евроатлантическата ориентация. Изтокът, обратно – разчита да съхрани тесните исторически, културни, религиозни, езикови, икономически връзки с останалата част на някогашната Рус, както и да запази своего рода социалната ориентация на своето стопанство, което не може да стане без евтини енергоизточници и гарантирани, непретенциозни пазари.  

И отвън виждат своите възможности в Украйна. Западът да откъсне още един съюзник от руската сфера на влияние, Изтокът - да подплати завръщането си на международната сцена, като си залепи обратно още един детайл (и то голям) от разпадналия се съветски пъзел.

Оптимистични залози са това, а томболата е непредсказуема, защото думата имат и самите украинци (и западните, и източните), които два пъти си избират Янукович и два пъти си го свалят. Да не забравяме и сложните взаимоотношения между играчите в украинския политически елит, обусловени от олигархично-политически връзки. Само един пример – спомняте ли си Оранжевата революция и как грееха на същия този „Евромайдан” в прегръдка бившият премиер Юлия Тимошенко и бившият президент Виктор Юшченко… а после как той свидетелства в процеса срещу нея по времето на Янукович, определен от Брюксел като политически.

Крим - военното измерение

При евентуален военен конфликт в Украйна, освен основните, могат да пострадат и много малки етноси, за които страната е родина – евреи, гърци, татари и разбира се поне 200 хил. наши сънародници. Повечето от тях живеят в източната и южната част на страната, където се измести епицентърът на напрежението след победата на опозицията в Киев.

Най-повишен е градусът около Крим, населената с мнозинство руснаци автономна република в състава на Украйна (след като Сталин се е погрижил татарите да намалеят тук, разбира се). Горещата точка върви към все по-широка автономия и кой знае какво ще реши на планирания за края на месеца референдум, след като вече отказа открито да признае новата киевска власт. Местната администрация овладя службите за сигурност, постави под контрол ключови обекти и границите на региона, по всичко личи не без помощта на Русия, която има поне 16 хил. военнослужещи на полуострова.

Няколко исторически факта определят съдбата на Крим, интереса на големите играчи и настроенията на местните. Полуостровът е бивша руска територия, административно подарен на Украинската ССР от свързания по рождение и политически с Украйна съветски лидер Никита Хрушчов. При разпада на Съветския съюз Кримската република остава като автономия в Украйна.

Не от вчера, даже не от миналия век, на полуострова е базиран Черноморският флот на руските военноморски сили. Стратегическото желание на Русия за излаз на топли морета също не е от скоро. Затова изглежда никакви санкции няма да откажат Москва от ентусиазма да си го гарантира – същия, с който защитаваше военноморския си пост в Тартус, сирийското пристанище на Средиземно море, същия, който вероятно е довел и до Руско-турската освободителна война. По договор с постсъветска Украйна, Русия запазва постоянната си база в Севастопол, град с още по-особен статут в състава на Кримската автономия, където има право да разполага до 25 хил. военнослужещи, като плаща наем за това. От чисто военна гледна точка, за да имат териториален хоризонт за охрана на военноморската база в Севастопол, руските военни се нуждаят от останалата част на Крим... и са на път да си я осигурят. А Кремъл показа още с войната в Грузия, че е готов и с военни средства да отстоява стратегическите си интереси. До отцепване обаче едва ли ще се стигне - докато Крим е в състава на Украйна, страната трудно ще бъде приета в Северноатлантическия алианс.   

Интересното лицемерие на интересите

И така, като стане сложно геополитически, някакси всички забравят да попитат обикновените украинци в публиката искат ли нещо и какво. Прави впечатление обаче как с едни и същи аргументи - и от двете посоки на сцената - безпринципно и в незачитане на всякакви общи правила на играта, един път се подкрепя териториалната цялост, друг път сепаратистите, а понякога, дори в една и съща държава, едни сепаратисти са по-приятни и приемливи от други. Примерите – от Косово и Босна, до Абхазия и Южна Осетия, Кюрдистан и т.н. А, и какво стана с гаранциите за сигурността си, които Украйна получи и от Изток, и от Запад в замяна на отказа си от ядрено оръжие.

Сценарии на лудостта

Е, тях винаги ги има. Дано да не ги гледаме в развитие и този път… с бандеровци и донски казаци в главните роли,… докато Украйна плаче и върви по пътя я на бивша Югославия, я на Приднестровието, Грузия…

Спасението – само украинците могат да си го постигнат, а и техният интерес от него е някакси… най-натурален. Най-важното изглежда е да направят опит в този труден момент да възстановят някакъв политически процес, с възможно по-малко обременени от миналото си „стари мутри”, със зачитане правата на отделните общности, доколкото е възможно и основните интереси на големите съседи. За да се избегне кръвопролитието и да се създаде спокойствието, необходимо за важните решения на избрани лидери, избрани от украинеца, който трябва да реши – федерация ли, неутралитет ли, интеграция ли, свобода ли или близост иска повече.   

Автор: Любомир Тасев