Двама души в един човек – за фикцията в „Реалия”

Един човек с две идентичности – плътно живеещи заедно. Две личности в една идентичност. Това ще ни покаже представлението „Реалия (Букурещ/Бейрут)”, в което ще видим как съдбите на Михай Михалча от Букурещ и Фарид Файруз от Бейрут се сливат в обща посока. Пърформънсът ни разкрива тънката граница между възможното, нереалното и действителното. Самият Фарид Файруз, който е автор на текст, костюмите и сценографията разкри пред NovaNews.bg защо двама са в един. Не пропускайте „Реалия” – част от фестивала „Антистатик” – на 13 април от 19.00 ч. в Театрална работилница „Сфумато”.

Колко е голямо пространството на реалността в „Реалия” и къде започва фикцията?

Фикцията започва там, където започва и реалността. Няма действителност без досег с останалия свят. Това са различни пластове или различни гледни точки на едно и също нещо.

Какъв е Михай Михалча от Букурещ?

Михай Михалча е едно пораснало дете, което иска винаги да открива и играе, но е твърде сериозен, ангажиран и коректен човек. В продължение на 20 години той се е занимавал с инициативи, свързани с арт сцената на Букурещ и Румъния. След като осем години е бил директор на Националния танцов център в Букурещ, той губи игривостта си, става мениджър, изморен да се бори, да протестира и да прави всякакви усилията за признаването на независимостта на артиста. Той започва да се нуждае от почивка, от друга посока, за да се измъкне от собствените си капани. Необходимо му е повече пространство за него самия. Затова решава следното: Михай Михалча е мениджърът, Фарид Файруз е артистът. Двамата се харесват и работят много добре заедно.

А Фарид Файруз от Бейрут какъв е?

Фарид Файруз е странен човек, нещо като луд гуру, който се осмелява да провокира себе си и останалите с въпроси от културно, религиозно и сексуално естество.

Той е роден в Бейрут в семейството на ливанка и евреин. Животът му минава под знака на проблемната любов между родителите му, които живеят нелегално в продължение на десет години. Те се местят между Турция, Сирия, Ливан и Йордания. След трагичното им изчезване по време на войната в Бейрут, Фарид е осиновен от двама бедуини, които го изхранвали с камилско мляко и го възпитавали в техните вярвания. 

Файруз се държи по различен начин в сравнение с връстниците си, той е изключително чувствителен. Съдбата му се усмихва на 11 години – осиновява го богато йорданско семейство, което полага усилия за образованието му. 

Фарид Файруз завършва обучението си по арабска музика, ориенталски танци, класически и съвременен танц. Няколко години той танцува в Европа и САЩ, наблюдават го с особено любопитство. 

По време на едно шоу необикновена случка променя живота му изцяло. Сякаш нещо му прошепва тревожни истини и странни перспективи, които му посочват нов път. Окуражен от това, което внезапно изпитва, Файруз се отказва от хореографията и става медиум.

Въпреки че продължава съществуването си с максимална дискретност, слуховете тръгват и таблоидите започват да пишат, че Файруз е безсмъртен, че няма собствена идентичност и че е способен да влиза в телата на хората.

Предсказанията му помагат на различни хора по света, които той наставлява за професионалните им и лични начинания.

След известно време в пустинята, пътуванията му го водят към Румъния. Там Фарид Файруз разбира, че духът и въображението на хората са много богати. В Румъния Файруз открива възможност да продължи дейността си като медиум. Тялото, в което избира да „живее”, е това на хореографа Михай Михалча.

Какво се крие зад идеята на един персонаж с две идентичности?

Няма някаква стратегия. Просто един ден осъзнах, че името ми е използвано много пъти за представяне на Националния танцов център. Това ме измори, а името ми започна да се „износва”. В началото беше като шега… Един ден, докато отпивах глътка вода, нещо ме осени и започнах да пиша просто така, без някаква идея, биография фикция. След това писах на няколко публични фигури и се представих като ливански хореограф. Измислих си Фейсбук профил, всичко предвидих без особени усилия. По радиото също говорех с различни гласове, представяйки се за различни хора. Всички започнаха да питат кой е този странен ливански артист, когото съм открил. Един ден след представление Фарид Файруз показва лицето си публично за първи път, така за всички стана ясно кой е лудият ливанец. Продължих да работя под тези имена и до днес и все още границата между Михай и Фарид са размити.

Как би изглеждал един танц в Букурещ и един в Бейрут?

В Бейрут се чувствах по същия начин както в Букурещ – сякаш танцувам по нестабилна, разлюляна земя – непредсказуемо е. Всичко те кара да движиш тялото си в опит да се адаптираш към напрежението, да си способен да се справиш с промените, които могат да възникнат във всеки момент. Това по някакъв начин те поддържа свеж, буден, нащрек, много спонтанен, но от друга страна напрежението изсмуква енергията ти и те убива. Каквото си съградил предишния ден, се разрушава през нощта и на следващия ден трябва да започнеш от нулата. И така много пъти – отново и отново. Нищо не се натрупва, изгражда, създава.

Какво се промени в душите ни след 11 септември 2011 година? И как атентатът намира място в сюжета на „Реалия”?

Румънските танцьори и хореографи бяха наричани „културни терористи” много пъти. Аз съм терористът в своя живот и представление. Аз отвличам тялото и съзнанието си, играейки по мой си начин с действителността. Не знам какво се е променяло в душите ни, но със сигурност знам, че всички ние сме станали малко по-параноични и свръхчувствителни.

Какъв е пейзажът на посткомунистическата действителност?

По-добре да не говорим за това. Всичките ни усилия, вложени във време, креативност, подкрепа, енергия, направени за 20 години, са разрушени заради корумпирана администрация. Опитва ли сме всичко, за да се справим. Няма шанс!

Автор: Галя Станева