Приказки от Изтока

Една от най-старите цивилизации на земята – японската, до голяма степен остава забулена в тайнство за живеещите в Западния свят. Тя е прочута с изтънчената си кухня и изискани ритуали, с традиционните си изкуства и съвременна поп култура. Но уникалните ѝ обществени привички и обичаи я превръщат в образцов културен модел в цял свят. Освен разнообразна и красива природа и богата културна история, създала ценни сгради и паметници на културата, запазени до днес, Япония има и 16 обекта, вписани в Световното наследство на ЮНЕСКО.

КУЛТУРНИ ПАМЕТНИЦИ

Будистките паметници на територията на храмовия комплекс Хорю-джи (включени през 1993 г.)

Храмът Хорю-джи се намира в префектура Нара и е създаден в началото на 7 в. по нареждане на Принц Шотоку (574-622 г.), който изиграва основна роля за разпространението на будизма в Япония. Макар първоначалният храм да изгаря в пожар през 670 г., той скоро е построен наново в по-големи размери върху мястото, по-късно определено като Западния двор. Високата пагода, главният храм (кондо) и вътрешната порта (чумон), както и част от заобикалящите ги коридори, са най-старите дървени сгради в света, датирани към края на 7 в. и началото на 8 в. В списъка на ЮНЕСКО са включени 48 сгради от целия храмов комплекс.

Обектите Гушуку и други паметници от Кралство Рюкю (2000 г.)

Кралството Рюкю управлявало едноименния архипелаг, в това число Окинава и други по-малки острови, в продължение на 400 години от началото на 15 в. На езика на Рюкю думата „гушуку” означава „замък” или „високо място с ограждение”. Деветте обекта включват руините на дворец и свещени места, които са важни артефакти за уникалната култура, развила се по тези острови. Дворецът Шури, разположен в столицата Наха, служел за главния замък на Кралство Рюкю.

Замъкът Химеджи-джо (1993 г.)

Разположен в гр. Химеджи в префектура Хього, замъкът Химеджи-джо е известен още като Бялата чапла, заради своята елегантна бяла красота. Макар да е строен първоначално през средата на 14 в., повечето от запазените днес 83 постройки и съоръжения са строени във времето между 1601 и 1609 г. Най-изящният оцелял пример за средновековно крепостно строителство, Химеджи-дожо е красива, но и надеждна военна крепост. Дори и да успеят да преодолеят външните стени на замъка, нападателите е трябвало да се сражават в лабиринт от лесно защитавани галерии, преди да могат дори и да доближат четирите свързани помежду си кули.

Основният двор е разположен върху хълм висок 45 м е заедно с прилежащия западен дров, той е заобиколен от три външни двора. Главната отбранителна кула изглежда като 5-етажна висока постройка отвън, но всъщност има 7 етажа, погледната отвътре.

Хираидзуми (2011 г.)

Разположен в центъра на район Тохоку в Североизточна Япония, Хираидзуми е място на храмове и градини, други исторически паметници от времето на клана на Фудживара Ошу, управлявал Тохоку в продължение на 100 години от края на 11 в. Обектът включва и свещена планина. Създадени по уникална японска строителна и градинска технология, храмовете и градините пресъздават идеите на будизма на Чистата Земя – течение, което процъфтява в Япония точно по онова време, и изразяват концепцията за мирен свят без конфликти. Особено известни са храмът Чусон-джи със златните будистки статуи в него и храмът Моцу-джи, в който езерото символизира Чистата земя. Всички те напомнят за славата на отминалите дни.

Мемориалният комплекс на мира в Хирошима (1996 г.)

Мемориалният комплекс на мира в Хирошима, известен още като Атомният купол, е запазен в същото състояние, в което се е намирал след избухването на атомната бомба, пусната над Хирошима на 6 август 1995 г. Сграда е строена през 1915 г. и е помещавала Залата за насърчаване на индустрията в префектура Хирошима. Съгласно оценката на съветниците от комисията за културното наследство на ЮНЕСКО, тя е „силен и мощен символ на постигнатия световен мир за повече от половин век след изпускането на най-разрушителната сила, създадена някога от човечеството.”

Историческите паметници в древно Киото (градовете Киото, Уджи и Оцу) (1994 г.)

Древната столица на Япония Киото е седалище на императорския двор от 794 до 1868 г. Като център на японската култура за повече от 1000 години, Киото разполага с невероятно богатство от обекти на традиционната архитектура като будистки и шинтоистки храмове и имперски вили. Макар че списъкът може да бъде много по-дълъг, в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО са включени следните 17 обекта: храмът Киомидзудера, известен с широката си открита тераса с прексана гледка към града; Златният храм Кинкаку-джи и Сребърният храм Гинкаку-джи, които са били вили на шогуните от клана Ашикага през 15 в.; дзен будисткият храм Рьоанджи с най-известната каменна дзен градина в Япония; елегантният дворец Ниджо-джо служил като резиденция за шогуните Токугава по време на посещенията им в Киото. На юг от Киото в град Уджи се намира храмът Бьодоин, един от най-прекрасните образци на архитектурата от периода Хейан (794-1185 г.) с основния храм Ходо или Залата на Феникса.

Историческите паметници в древна Нара (1998 г.)

Нара е столица на Япония от 710 до 784 г. под културното (литература, изкуства, архитектура и др.) и религиозно влияние на Китай от времето на династията Тан, градът се превръща в процъфтяващ център на японската култура. В продължение на дълъг период от време Нара е най-важният център на будизма в Япония и това намира ясно отражение в обектите на ЮНЕСКО там. Най-впечатляващият сред тях е Храмът с Големия Буда в храмовия комплекс Тодай-джи. Представлява една от най-големите дървени конструкции в света и под покрива си приютява 15-метрова бронзова статуя, известна като Големия Буда от Нара. Други важни образци на будистката архитектура се намират в храмовете Кофуку-джи, Якуши-джи и Тошодай-джи. Шинтисткото светилище Касуга пък е забележително със своя уникален за шинтоистката архитектура облик (касуга-дзукури).

Историческите селища в Ширакава-го и Гокаяма (1995 г.)

В трите планински селца Огимачи, Айнокура и Суганума в района на Ширакава.го и Гокаяма се намират много селски къщи, построени в т-нар. „гашшо-дзукури” стил. Стръмните сламени покриви на тези къщи е трябвало да издържат обилните снеговалежи, които напълно отделяли от света тези далечни селца през зимата. Къщите били проектирани така, че горните етажи да служат за отглеждане на копринени буби.

Шинтоисткият храм Ицукушима (1996 г.)

Традиционно се смята, че светилището Ицукушима е създадено през 593 г. намира се на едни остров в залива на Хирошима, смятан за свещено място още от дълбока древност. Храмът е известен най-вече с големите порти, наречени „тории”, които се намират на около 160 м навътре в залива. Боядисани в ярко червен цвят, те сякаш красиво се носят по водата по време на приливи.

Сребърната мина Ивами Гиндзан (2007 г.)

Сребърната мина Ивами Гиндзан се намира в град Ода в префектура Шимане и е била експлоатирана в продължение на 400 години, от началото на 16 в. до 20 в. След въвеждане на модерни за времето технологии през 16 и 17 в., от мината започват да се добиват огромни количества сребро, което значително допринася за икономическия просперитет на Япония и Азия като цяло, където среброто се използва в международната търговия.

Свещените места и поклонническите маршрути в планинската верига Кии (2004 г.)

Свещените места в Йошино и Омине, Кумано сандзан и Коясан се намират в планините Кии, гъсто залесен район на юг от древните японски столици Нара и Киото. В Йошино и Омине са разположени множество планински храмове на сектата Шугендо, будистко течение на планински аскети с елементи на шинтоизъм. Кумано Сандзан е сборно наименование за три шинтоистки светилища, разположени в района Кумано. Коясан представлява комплекс от будистки манастири, разположени в едноименната планина.

Шинтоистки и будистки храмове в Никко (1999 г.)

Никко е най-известен с това, че там се намира шинтоисткото светилище Тошогу, изграден през 17 в. като мавзолей на Токугава Иеясу, основател на шогуната Токугава. Сградите в комплекса като напр. главната порта Йомеймон са пищно украсени с красиви и ярко боядисани резбовани фигури. Там се намират още светилището Футарасан, будисткият храм Ринноджи, както и гора от гигантски криптомерии, засадени около времето на изграждането на Тошогу.

ПРИРОДНИ ОБЕКТИ

Островите Огасавара (2011 г.)

Тази група от над 30 острова се намира в Тихия океан на около 1000 км в югоизточна посока от Токио. Тези острови не са населени, с изключение на Чичиджима и Хахаджима, и имат изключително богата флора и фауна и прекрасен пейзаж. Тъй като техните екосистеми никога не са били част от по-големи такива, там са се развили уникални видове. Има над 600 ендемични растителни и животински видове като напр. .летящия прилеп Pteropus pselaphon. Има 57 застрашени растения и животни, за които тези острови представляват безценна екосистема.

Планините Шираками-Санчи (1993 г.)

Планниският масив Шираками-Санчи се намира в северната част на главния японски остров Хоншу и е покрит с последните запазени девствени гори от букови Зиболд (на лат. Fagus crenata). Японските черни мечки и японските планински козли серау (Capricornis) обитават тези гори заедно с голямо разнообразие от птици.

Полуостров Ширетоко (2005 г.)

Полуостров Ширекото се намира в североизточния край на най-северният японски остров Хоккайдо. Покрит с гъсти иглолистни гори и опасан от масивна вулканична верига, той е един от най-дивите и отдалечени райони на Япония. Прекрасен пример за взаимодействие на земната и морската екосистеми, Ширетоко е важна естествена среда за голям брой застрашени растителни и животински видове.

Остров Якушима (1993 г.)

За природен обект на ЮНЕСКО е призната около 1/5 от територията на остров Якушима. Там падат най-обилните валежи в цяла Япония, като островът съчетава субтропично крайбрежие и най-високите планини в района на о. Кюшу. В горите растат вековни японски криптомерии, които са на хиляди години. Смята се, че една от тях, известна като „Джомон Суги”, е на повече от 7000 години.

Вижте зашеметяващите кадри от културните паметници в Япония, както и други красиви гледки от Далечния Изток в галерията ни!

 Информация: Посолство на Япония в Република България