Актрисата с ексклузивно интервю за NovaNews.bg за ролите в живота, на сцената и на модния подиум

Чаровната Луиза Григорова покори сърцата на любителите на театралната, филмова и телевизионна сцена още с първата си поява на нея. 24-годишната актриса завършва НАТФИЗ в класа на Пламен Марков, като освен изявите си на екран, тя постига и изключителни успехи и в модните среди. Става лице на рекламни кампании на някои от най-големите компании у нас и зад граница. Съчетаваща в себе си изключителен позитивизъм, талант и трудолюбие, Луиза признава, че въпреки неблагоприятната обстановка, която предлага България на актьорите, тя продължава да „тича срещу вятъра” заради огромната любов и непреодолимо желание за сцената. Тя отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”, в която Ви представяме някои от най-привлекателните и успели дами у нас.

 

Трудно ли е да си актриса у нас?

 

- И да, и не. Напоследък всеки, който се е показал за повече от 5 минути в сериал или филм, нарича себе си “актьор”, така че, погледнато от този ъгъл е доста лесно. Иначе професията актьор у нас е много неблагодарна и единствено огромната любов и непреодолимо желание за сцена, все още карат мен и още една шепа такива като мен, да продължаваме да тичаме срещу вятъра. Но докога... не мога да кажа.

 

Подобрява ли се или се влошава ситуацията около театъра и киноиндустрията в България?

 

- От страна на хората и институциите, от които в момента зависят театъра и киноиндустрията, не съм видяла нищо хубаво. Не знам обаче дали заради това, че все още не съм претърпяла огромни разочарования и не съм се отчаяла, аз продължавам да вярвам, че всичко ще тръгне нагоре в един момент и силно се надявам и работя над това аз да бъда част от този прогрес.

 

Още от "Красивата България":

Коя е най-добрата Ви роля до момента?

 

- Не мога да определя сама такова нещо. Може би една от най-обичаните от мен е на Гина в “Лодка в гората”.

 

Скоро можем ли да очакваме още филми с Ваше участие?

 

- Надявам се, че да.

 

Има ли хора, на които се възхищавате и защо?

 

- Възхищавам се на всеки, който се бори, за да постигне целите си, не се бои от провал, а се изправя и продължава, без да се оплаква и неминуемо след тези неща – постига целта си. Такива примери има много. Първите, които ми изплуват, са Силвестър Сталоун, Копола, Джеймс Камерън и много други. Хора, които са се борили, докато някой не е повярвал, а сега им вярва целият свят.

 

Киното или театъра?

 

- All in.

 

Освен като актриса, имате редица изяви като модел – по какво си приличат и по какво се различават двата бранша?

 

- Приличат си по това, че и в двете се изисква грижа за себе си и огромна самодисциплина. За мен основната разлика е в това, че моделството в повечето случаи е до време, а актьорството се превръща в неизменна част от теб, поглъща те, взима те и сте заедно до живот.

 

Има ли и „роли” за моделите или са просто красиви лица и тела?

 

- Имаш ли таланта, (говоря за кино, защото мисля, че театърът е нещо, което трябва да се учи, не е достатъчно да си органичен) попаднеш ли на подходяща за теб роля, няма значение какъв си по професия. Доколкото съм чувала от баба ми, която гледа турски сериали и се интересува, там повечето актьори са или действащи, или бивши модели.

 

Имате ли любим Ваш кадър?

 

- Като цяло харесвам повече дългите кадри, “one shot”-овете, по-интересни са ми, защото се правят по-трудно, но за конкретен в момента не мога да ви кажа.

 

Майка Ви е президент на една от най-големите модни агенции у нас, тя ли Ви посъветва да се занимавате с мода? Имало ли е натиск от нейна страна в избора на професия?

 

- Да, мама е властна и успяла жена в професионален план, но никога не е налагала мнението си и не е упражнявала натиск върху моите избори и решения. Всичко, което съм направила, е било само по мое желание. В повечето случаи се допитвам до нея за съвет и тя винаги е готова да ми даде най-полезния и добър за мен, но не мога да се похваля с това, че всеки път съм се вслушвала, затова и често пъти съм бъркала, но според мен това е единственият начин да се изградиш като човек и личност.

 

Показването на плът пред обектива до момента като че ли не било притеснително за Вас – вероятно от професионална гледна точка се изисква да сте хладнокръвна и в такива моменти?

 

- Когато е естетически издържано, а не порнографско, мисля, че не е нещо, от което трябва да се притеснявам и никога не съм го правила.

 

Лесен ли е обаче преходът от такива снимки към ролята на Елена Андреевна от пиесата „Вуйчо Ваньо” на Чехов например?

 

- По-скоро точно в този пример преход няма, тъй като по решение на режисьора на постановката професор Пламен Марков, Елена се къпе по гърди пред очите на Вуйчото и доктор Астров. А иначе силно не вярвам в това, че превъплъщението в персонажа е толкова голямо, че дълго след това не можеш да излезеш и да бъдеш себе си. Да, аз отглеждам всяка моя роля, правя я част от мен, заживявам с нея, влизам в съзнанието, мислите, чувствата на героинята ми, но през цялото това време съм аз и никой друг. В съвременния театър преходите са резки, бързи, психологическите, наречени още “Чехови” паузи са отживелица. Сега актьорът е рефлективен, използва адски много тялото си, не преживява толкова, колкото по-скоро коментира.

 

Често попадате в полезрението на „жълтите” издания. Как се справяте с клюките около личния Ви живот?

 

- Не е нещо, което някога ме е занимавало и което някога ще ме занимае. Случвало се е да се шегувам понякога с глупостите, които пишат, но толкова. Все ми е едно.

 

Има ли момент в миналото Ви, за който съжалявате?

 

- Собствената ми философска система е такава, че не съжалявам за нищо, случило ми се в миналото, защото в крайна сметка, то е допринесло за това, което представлявам в момента.

 

Чувствате ли се независима на този етап?

 

- За съжаление все още не. Просто искам да правя хубави, качествени театър и кино, но тук винаги се намира някой на по-висок пост, който казва, че “няма как” и “няма да стане”.

 

Смятате ли, че сте имали предимства пред конкурентите си заради външния си вид?

 

- По-скоро обратното. Особено в началото. Заради това, че изглеждам добре, никой не ме взимаше на сериозно, всички мислеха, че съм просто модел и нямам нищо повече от сладка муцунка и хубаво телце. С доста труд и помощ от моя професор в НАТФИЗ Пламен Марков, успях да докажа, че не е точно така. Не на всички, разбира се, но и никога това не е била целта ми.

 

Какво значение има красотата в днешно време? Как бихте я определила самата Вие?

 

- Според мен красотата е нещо важно и тук не говоря за изящни черти, а за красиво излъчване, за това, когато погледнеш човек в лицето, гледката да те накара да се усмихнеш, защото този човек излъчва позитивизъм, красота, духовен мир. Няма как да не ви се е случвало да гледате филм и първото впечатление за актьора да е “много е грозен този”, а накрая на филма да ви е адски симпатичен. Според мен това е поради факта, че е бил добър, положителен персонаж и от него, от излъчването му, от действията му е бликала красота. Това е за мен истинската красота, да бъдеш добър, да помагаш, да обичаш, да си позитивен човек, другата така или иначе е преходна – днес я има, утре - не.

 

Кои са най-красивите българки според Вас?

 

- Не искам да давам такива титли. Познавам поне 20 най-красиви. 

 

Какво бихте посъветвали младите момичета, които биха искали да последват пътя Ви към сцената и големия екран?

 

- Първо да помислят добре, а след това вече да се хвърлят с главата напред, без да се притесняват да не я счупят. Да се научат да бъдат “войни”, а не “кифли”, да работят непрекъснато, мозъкът им да не спира, фантазията също, да мечтаят, да се борят, никога да не се отказват и много да вярват. Успех!

 

Автор: Рой Хил

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес