„Мис България” 2006 в откровено интервю за целите, амбицията, поемането на отговорност и пластичната хирургия

25-годишната Славена Вътова бързо успява да покори сърцата на публиката у нас с чаровната усмивка и остър ум, като освен това съчетава изключителна трудолюбивост и желание, с които гони целите си.

 

Родом от Шумен, тя живее в Стара Загора и Плевен преди да се премести в София в 11-ти клас, за да завърши Първа частна английска гимназия "Уилям Шекспир". Като малка тренира лека атлетика и тенис на маса.

 

Тя се появява в медийното полезрение с гръм и трясък през 2006-та година, когато печели конкурса „Мис България”. Година след това заминава за Испания и работи първоначално като рецепционист в „Хард Рок Кафе”, след което започва работа в частна болница като преводач.

 

Две години по-късно се мести в Италия, където заема административна длъжност в сферата на продажбите на дрехи и обувки и паралелно уча езика. Следва участие на световния конкурс „Мис Туризъм Интерконтинентал” в Доминиканската република, който печели.

 

След поредното завръщане в България започва да се занимава с телевизия – водеща на документална поредица, актриса в сериал, а за последно зрителите я познават от коментарните студия на ВИП Брадър. Освен това е водеща на различни мероприятия, като същевременно завършва висшето си образование - Международни икономически отношения. Тя отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”:

 

Изглеждате като всестранно развита личност – как обаче Вие самата бихте определили себе си?

 

- Радвам се на нещата, които постигам. Наясно съм обаче, че това се случва, защото не спирам да искам и да търся сферата, в която ще бъда най-щастлива да се развивам. Амбициозна съм, но не прекалено - оценявам всичко хубаво и вярвам, че желаните резултати се постигат с труд и постоянство, позитивна и динамична съм. Не отричам късмета, но не разчитам на него.

 

Рецепционист, преводач в болница, продажби, а накрая и телевизия - Много различни сфери на работа. Означава ли това, че все още търсите своето поприще или просто харесвате разнообразието?

 

- Напротив, предпочитам моногамността, но след като аз съм я избрала, а не тя мен. За да избера работата, образованието, приятелите си - аз все пак избирам! Изборът за много хора е плашещ, защото означава отговорност. По отношение попрището си - аз съм го намерила, и това е телевизията. Искам да се развивам в тази сфера, но не бързам, защото искам да съм добра в това, което правя. Говорейки за телевизия, надявам се да не се ограничава мисленето до изяви пред камерата. Напротив - чета всякаква литература и ме интересува поведението и ролята на хората зад камера.

 

Още по темата

Каква е ролята зад камера, на която бихте посветила времето си?

 

- Интересувам се от хората, които "продават" формати. Как се избира какво ще се гледа, в какъв часови пояс ще бъде интересно и ще бъде полезно относно платежоспособността на потребители и рекламодатели, как се правят проучванията. Как чисто и просто рейтингът се отъждествява с пари. Въпроси,които може би много хора си задават, но има хора, за които това е професия. Все пак не бързам, има много информация, а и практиката е полезна. Всичко се случва в най-правилното за нас време (това е друго нещо,в което вярвам), така че в момента си оползотворявам времето с трупане на опит.

 

Може ли след време да очакваме надписа "Продуцент: Славена Вътова"?

 

- Защо не? С труд, постоянство, време и малко късмет. Вярвам, че проблемът на много хора е именно несигурността какво точно искат. Няма как да вървиш към нещо, с което самият ти не си наясно. Едва след като има ясна цел, има и път към нея. Не е хубаво да се впускаш в първото нещо, което ти се случи, без да си видял, опитал и научил различни неща. Много хора обаче се "пускат по течението",защото "така е станало". Това определено не ми допада като мотивация.

 

Какво стои зад това решение? Липса на амбиция? Страх?

 

- Първото е липса на информация. А това идва от"изкуствения комфорт", който безхаберието (така да го наречем) създава. Категорично липсата на амбиция също е фактор, но затова светът е шарен-не може да има само амбициозни или само практични, или само духовни хора. Аз вярвам, че всеки сам прави избор. Но е много по-удобно да действаш спрямо нечий друг избор, защото така не носиш отговорност. Няма нужда да давам примери, защото виждаме избирателната активност когато има избори. В Биг Брадър пък виждаме колко много хора "имат позиция" когато са сами или сред съмишленици... но когато трябва да я обявят гласно, знаейки, че ще имат опонент, повечето просто млъкват. Това не е само в предаването, пример е какво се случва в отношенията ни.

 

Вие бихте ли застанали сами срещу всички, за да отстоявате позицията си?

 

Ако нямам съмишленици, първото, което ще направя, е да се замисля в правотата на теорията си. "Краставите магарета се надушват” - в контекста  на обществените нагласи например. Там няма как да си сам - хората са разделени на маси. Ако идея, която подържам има подкрепата на малцинство, това не би ме спряло. Бих работила по въпроса да го превърна в мнозинство.

Говорите за неинформираността сред хората и избягването на поемане на отговорност. Има ли конкретно решение на проблема? Всеки обвинява управляващи, политици и общественици, но апатията в обществото не идва ли от самите хора? Търсят ли изкупителна жертва българите за собствената си неангажираност?

 

Естествено, че ще се обвиняват всички други, но никога няма да потърсим отговорност в себе си. Решението трябва да започне от всеки един от нас. Всеки, който чете това, може ли да бъде честен, че си изхвърля боклука на определеното място и не замърсява природата? Може ли всеки да каже, че си плаща данъците или да признае, че е сбъркал някъде? Лесно е да сочим с пръст. Много неща трябва да се променят, но на първо място трябва да си променим мисленето. Да спрем да чакаме все някой друг да ни свърши работата, а да бъдем отговорни. Ежедневието ни днес е резултат от натрупване след много дълъг период от време и това няма да се оправи с магическа пръчица. Но трябва да учим, да работим и да мислим.

 

В кой аспект се стараете да се подобрите като личност?

 

Старая се да се подобря във всичко. Аз съм много далеч от това, което искам да бъда. Но за мен начина е да бъда отговорна, да се образовам, да работя и да съм постоянна във всичко, което правя.

 

Кои са хората, които могат да донесат промяната?

 

Това трябва да са търсещите, учените, виждащи смисъл и имащи желание... защо до сега не се получава, да не би да няма такива хора? Напротив - има ги, но няма кой да ги обедини и да ги мотивира, така че трябва лидер. Всичко с време, хубавите неща предстоят!

 

Има ли изгледи това да се случи в скоро време?

 

"Скоро" е може да бъде много индивидуално изтълкувано. Аз бих искала в рамките на следващите 10 години да започнем да създаваме промяна и вярвам, че ще се случва, защото виждам много умни и активни хора... въпросът е да се създадат условия.

 

Повечето млади хора обаче бягат зад граница. Вие самата сте прекарала около 2 години извън страната. Много хора не виждат бъдеще у нас и избират да намерят лесно решение през Терминал 2 на Летище София.

- Това не е бягство, а трупане на опит. Няколко пъти наблегнах на това, че трябва да се учат нови неща, да се търси и да се иска. Никой не може да ги обвинява. Не всеки прави избора си сам. Разбирам и тях в тази ситуация -не може да си учил 5 години навън, да имаш хубава диплома и практика и да се върнеш за да работиш за заплата, която е около една 20-та от тази, която би взел, избирайки да продължиш там, където си учил. Класификацията на хората тук рядко е според образованието им. Липсата на условия е проблем, но съм сигурна, че има умни хора, които да си дадат сметка за това. Да имат позицията да направят промяна и да я осъществят в крайна сметка.

 

Преди 8 години печелите престижната титла "Мис България". Като носител на короната ставате пример за подражание. Какво всъщност трябва да е една "Мис" пред обществото?

 

Според мен тежестта на конкурса преди 8 години беше по-голяма, защото нямаше такова изобилие от конкурси. Сега се получава едно"размиване". Аз приветствам идеята за приспособяване, както беше последния вариант на конкурса (риалити формат). Но има такова изобилие от конкурси и миски в момента,че това вече не е конкурс, а нещо като концерт по желание. Явно липсва тази строга пропускливост, на която аз бях свидетел преди. Сега въпросът е да си платиш такса за участие, поне от това, което чета в медийното пространство.

 

Какви качества трябва да притежава една жена, за да заслужи титлата "Мис България"?

 

Константните са, разбира се - красива визия, нежно излъчване, способност за комуникация и добродетелност. Както всичко обаче, критериите се променят с течение на времето, защото всичко се адаптира към настоящето.

 

Кои са основните критерии в момента и как са се променили те през времето?

 

Основните са тези, за които споменах, но ако се замислим - добрата комуникация днес би означавала познания в много по широк спектър, защото си служим с апарати и устройства, които изискват владеене на определен компютърен и чужд език например. Красотата е все по-лесно постижима благодаря ние на съвременната пластична хирургия например, но наблюдаваме по-малък брой на момичета, които искат да участват.  Може би критериите са по-завишени или състезателният характер избледнява като съвременна черта, защото "за всеки има място под слънцето", а много гора се чувстват комфортно с отреденото им място и нямат стимул сами да"извоюват" такова.

 

Допустима ли е пластичната хирургия в подобен формат? Наличието на такива методи нямат ли и обратно влияние на обществото - засилване на комплекси за външния вид, например?

 

Официално според правилата не е. Такива методи са измислени за да се печелят пари, както са измислени хапчетата за отслабване, вълшебните кремове против бръчки, манията с био храните. Всичко това е възможно, защото ние лесно можем да се влияем, без да разбираме точно от кого или от какво. Още от деца ни сравняват с думите "пееш най-хубаво от всички" или "как може да имаш четворка, сестра ти има шестица". Сравняването просто се видоизменя. За да постигнем определени неща, които просто ни приобщават към определена група или категорично ни различават от нея, ние сме готови да се подадем на манипулация, от която разбира се някой някъде печели.

 

Може ли да се каже, че и конкурсите за красота имат подобен ефект? Създават нереалистична представа у обществото за красотата?

 

- Не и в днешно време. Има такова изобилие от конкурси,че всеки може да намери този,в който субективното му мнение да бъде отразено.

 

Това ли е причината "Мис България" да се откроява? Обективността на формата?

 

- „Мис България” се откроява не само заради крайния резултат, а и защото е най-сериозно и професионално подготвяният конкурс за красота у нас и заслужено се радва на непоклатимо внимание.

 

Короната Ви е дала много, но със сигурност е отнела нещо - кое е най-тежкото нещо, което се е налагало да преглътнете?

 

- Спекулации и безпочвени твърдения, които обаче не ми се е налагало да преглътна, а просто подминавам.

 

Имало ли е намеса в личния Ви живот? Къде е границата на допустимото?

 

Да,имало е, но това е риск, с който съм се съгласила, изявявайки желание да участвам в конкурса. Границата е там, където сами я наложим. Ако някой се опитва да я преминава,ние просто се съпротивляваме и така

 

Какво представлява за Вас самата красотата?

 

Всичко може да бъде красиво,когато предизвиква хубави емоции.

 

Кои са най-красивите жени в България?

 

Има много красиви жени... Не познавам всички в България за да мога да отговоря. Красотата е много субективно нещо. Някои от най-красивите жени, които познавам, са Тамара Асанова, Диляна Попова , Саня Армутлиева. Но няма нищо общо във визията на трите жени,които написах. Основното и при трите според мен е много силно женствено присъствие.

 

Автор: Рой Хил

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес