Мъжкото хоро е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от сто години

Мъжкото хоро отново ще влезе в ледените води на Тунджа рано сутринта на Богоявление (Йордановден). На 6-и януари, още призори, калоферци ще облекат носии и гимените фанели, ще забият тъпани и пеейки "Залюбила е Василка двама", ще нагазят в ледените води на река Тунджа, предаде БГНЕС.

 

Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от сто години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са загрявали с червено вино и домашна ракия. Традиционно предвождано от кмета на града Румен Стоянов, хорото влиза в Тунджа, прави няколко кръга, а когато свещеникът хвърли богоявленския кръст мъжете се надпреварват да го хванат. Който го хване, го предава на най-малкия участник в хорото. Безстрашният малчуган обикновено седи на раменете на някои от мъжете.

 

Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората.

 

Местните в града на Ботев казват: Умре ли традицията, умира и Калофер. Тази година на Йордановден калоферци отново ще се опитат да докажат, че традицията е жива, а обичаите са по-силни от дрязгите и неразбирателството. Разделение имаше преди година, но местните са убедени, че тази година са оставили проблемите в миналото. След мъжкото хоро калоферци ще се приберат по къщите си и преоблекат мокрите дрехи, за да продължат празненствата, тъй като на 6 януари Калофер чества и рождението на патрона на града Христо Ботев. Тази година се навършват 167 години.

 

БГНЕС припомня, че според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.

 

На 6 януари се отбелязва и 167 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.