Чавдар Кънчев закрил едната, щял да закрива и втората

Третото име, което се появи в досиетата „Панама”, е на бившия шеф на външнотърговската банка Чавдар Кънчев. 

 

Банкерът е бил директор, а по-късно акционер в 2 фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови преди повече от 15 г. Едната е закрита, а другата не развива дейност, показват данните, изтекли от панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека”.

 

„Да, така е”, потвърди Кънчев пред „24 часа”. Но и двете не са развивали дейност”. 

 

Първата компания - Polltis, е вписана в регистъра на Британските Вирджински острови през март 2000 г. По онова време Кънчев все още е директор на Българска външнотърговска банка, но името му не фигурира в документите. Директорите са номинални, а собственикът не е посочен. 

Още по темата

 

Името на Кънчев не се появява в Polltis и през октомври 2000 г., когато напуска директорския пост в Булбанк и се отдава на частен бизнес.

 

Едва през март 2007 г. той и дъщеря му са назначени за директори.

 

Сертификат за акционер Кънчев получава 3 г. по-късно - през юли 2010 г. Според банкера фирмата никога не е развивала дейност.

 

Това се потвърждава и от документите. Вероятно затова той и дъщеря му решават да закрият компанията през октомври 2013 г. Съобщение за това е публикувано на 13 декември 2013 г. в люксембургския вестник „Тагеблат”. Адвокатите информират, че съобщението за закриването е неизбежна стъпка за приключването на една компания и ще струва между 250 и 280 евро.

 

Другата фирма, в която Кънчев става първо директор, а после акционер, е Oak Cresent Ltd.

 

Фирмата е регистрирана през юни 2001 г., но първият акционер е вписан в регистъра като приносител.

 

Имената на Кънчев и дъщеря му се появяват едва през март 2007 г., когато са назначени на директорски постове. През юли 2010 г. собствеността и на тази компания е прехвърлена на Кънчев. 

 

„Бях планирал да закрия и нея, но имах проблеми и това се отложи”, казва банкерът.

 

Съобщението за закриването на едната офшорна фирма е публикувано в люксембургския вестник „Тагеблат” през 2013 г.

 

Чавдар Кънчев и като банкер, и след това е избягвал публичността. Появи ли се обаче в държавата криза, политическите анализатори задължително изваждат името му за министър-председател, финансов министър, управител на БНБ, шеф на валутния борд и дори за главен преговарящ с ЕС.

 

Запознати твърдят, че на 4 февруари 1997 г., когато БСП се отказа от мандата си, в папката, подготвена с проектокабинета на социалистите, Чавдар Кънчев е бил записан като вицепремиер и министър на икономическото развитие. И това не изненадва никого, защото в БСП били наясно, че Чавдар Кънчев подкрепя вътрешната опозиция срещу Жан Виденов. По-късно през 1997-а, когато се заговори за шеф на валутния борд - пак неговото име се появи. Същото беше при избора на шеф на БНБ през 2003 г.

 

След изборите през 2005 г. името му се въртеше заедно с това на Станишев за премиер на БСП. Социалисти твърдят, че тогавашен зам.-шеф на партията казал: „Не е добре Сергей Станишев да бъде... Партията може би случи с него, но за премиер е още зелен... Един Чавдар Кънчев например?”.

 

Слуховете носеха още, че когато партията на царя обмисляла дали да подкрепи Петър Стоянов за втори президентски мандат, депутатът Камен Влахов предложил да издигнат Кънчев. Неговото име изскочило отново в царската група, когато обсъждали кой да е главен преговарящ с ЕС. В крайна сметка надделяла Меглена Кунева.

 

Чавдар Кънчев е вербуван като агент под псевдонима Виктор от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) през 1983 г. - годината, когато трябва да замине за Ливан като зам.-директор на „Литексбанк”.

 

Като директор на банката е работил и за създаденото през 1986 г. на Четвърто (икономическо) управление на ДС. Според огласената от комисията по досиетата информация в архивите е открито писмо от май 1990 г., с което е извършено „заличаване на данните” за агент Виктор.

 

Името на банкера обаче е открито като агент на ДС в картотеката и регистрационния дневник.