Докъде стигнахме с клонирането?

Навършват се 20 години от раждането на овцата Доли на 5 юли 1996 г.
 
Нейното клониране породи надежди за значими пробиви в областта на здравеопазването, като например производство на органи в лабораторна среда. До подобни чудеса обаче не се стигна поради опасения от ексцесии, уточняват БТА и Франс Прес.
Човешкото клониране се оказа до такава степен сложно, рисковано и неприемливо от етична гледна точка, че бяха предпочетени други технологии.
 
"Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията", заяви Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.
 
Овцата Доли е първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер. Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отнето. С помощта на различни технологии, включително електрически шок, се получава ембрион.
По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове. При животните само малък брой ембриони оцеляха след раждането си и много от тях по-късно имаха здравословни проблеми .
 
"Обществото и политиците се опасяват от плъзгане по нанадолнище, като едно нещо може да повлече след себе си друго, докато се стигне до катастрофа", отбеляза Исаси. 

Инвестициите в изследванията върху терапевтичното клониране намаляха и днес са малко страните - Белгия, Китай, Израел, Япония, Южна Корея, Великобритания, Сингапур, в които е разрешено създаване на ембриони за изследвания. Производството на стволови клетки с терапевтична цел също предизвиква дебати от етично и морално естество. Няколко учени създадоха стволови клетки, използвайтки технологията, свързана с клонирането на Доли, но не стигнаха до създаване на функциониращи човешки органи.