Според проучването желанието за ремонт на властта се събужда отново

Ако избори се провеждаха сега, ГЕРБ би получил 27%, БСП 23%, ДПС 8%, ОП 6%. Партия „Воля“ би се озовала отново на прага на парламента с малко под 3% от всички избиратели. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор. Промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и "Обединените патриоти", са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години.

Това показват данните от проучване на "Афис", проведено от 5 до 11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

„Галъп”: Румен Радев, Манолова и Фандъкова - най-одобряваните политици

Декемврийското изследване на „Афис“ потвърди два контрастни тренда: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства. В същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново.

Повишението на минималните заплати през януари съживи пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., то през декември този дял спада двойно – на 10%. Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните. 

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след месец март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание. Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%.

"Галъп": Песимизмът за икономиката остава, но намалява

Рейтингът на основните институции ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

Най-голямо е недоверието в съдебната власт – 80.7%, на второ място по недоверие са синдикатите, а на трето парламента с 77.7% неодоверие.

И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна. Сред последователите на "Патриотите" се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

* * *  Методология на изследването:

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.