Поглед отвън на германка, завършила у нас по време на комунизма

Тази седмица се навършиха 138 години от Съединението. 6 септември е денят, в който България отказва да се съобрази с Великите сили и руския ултиматум и се стига до обединението с Източна Румелия. Младата държава, водена от едва 28-годишния княз Александър Батенберг извоюва съединението и на бойното поле, след като страната ни е атакувана в гръб от Сърбия. Тогава се проявява и българският героизъм – с ускорен марш войските от Южна България се прехвърлят към фронта и обръщат сърбите в бягство.

Руските офицери предварително са отзовани от българските редици. Саботажът им обаче не успява да провали успеха на бойните действия. Александър Батенберг завинаги остава в българската история, а в негова памет през тази седмица беше представена изложба с непознати фотографии на българския княз, който в детството си е наричан Сандро. Организатор беше фондация „Ценности“ на Антонина Стоянова.

В историческото пътуване избрахме да ни съпровожда д-р Зигрун Комати - германка завършила българска филология в „Алма Матер” по време на комунизма. Тя е една от изследователките на живота на първия български монарх след Освобождението. Родена в Източна Германия, тя завършва българска филология в Софийския университет през 1980 година.

Александър Батенберг е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат. Той е племенник на Максимилиана Вилхелмина Августа София Мария фон Хесен-Дармщат. Тя обаче остава в историята като Мария Александровна – руската императрица, съпруга на Александър Втори. Връзката на Александър Батенберг с България започва още далеч преди да бъде избран за първия български княз.

Русия остро се противопоставяла на Съединението на България с Източна Румелия. На девети август 1886 година е извършен военен преврат от проруски настроени офицери. Александър Батенберг е детрониран. Стефан Стамболов обаче повежда контрапреврат, който призовава българския княз да се върне на трона. Батенберг се завръща в България, но окончателно абдикира на 26 август. Въпреки че напуска страната, неговите две деца носят български имена - синът му Крум-Асен и дъщеря му Вера-Цветана.  

Когато д-р Зигрун Комати пристига в България, срещу царския дворец се издига мавзолея на Георги Димитров. Комунистическият водач, който оборудва кабинета си именно в двореца, замазвайки богатата украса с блажна боя. От момента, в който председателят на Германско-българско дружество за насърчаване на приятелството се е дипломирала, до днес е минало много време. Мавзолеят с комунистическия вожд Георги Димитров вече го няма, а дворецът на българските царе се е превърнал в галерия. Но идеята за помирението или обединението, тук в България, като че ли все още е твърде далечна.

Целия разговор гледайте във видеото.