Снимка: БГНЕС
Утре се очаква заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част. Това заяви пред журналисти президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (KНСБ) Пламен Димитров. От синдиката представят днес позициите си по проекта на Бюджет 2024 и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
За нас бюджетът не изглежда неизпълним, както някои твърдят, особено по отношение на събираемостта на неговите приходи, каза още Димитров.
Утре се очаква заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, информира още той.
По приходите имаме притеснение, свързано със заложените почти двойни приходи в европейските средства, коментира Димитров.
Убедени сме, че брутният вътрешен продукт (БВП) много скоро ще бъде отново ревизиран нагоре, коментира също президентът на КНСБ. От синдиката считат, че най-вероятно ще има още поне 2 милиарда лева добавени към БВП за 2023 г. „И той ще стане близо 193 милиарда“, посочи Димитров. Това е важно, защото от него всъщност започва планирането за следващата година и нарастването както на номиналния БВП, така и съотношенията по приходите и разходите като цяло, уточни той.
Димитров каза, че е песимист за изпълнението на капиталовата програма. Неизпълнението на капиталовата програма всъщност ще влияе, макар и косвено, но негативно, върху реалния ръст на БВП, заяви още той. Според него 3% дефицит е защитим.
Пламен Димитров: Увеличението на заплатите в много сфери се отлага за 2024 г.
КНСБ приветства заложените 4,8 млрд. лв. повече за социални дейности. От синдиката напомниха за увеличението на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“ от следващата година. Основно перо ще бъде насочено и към хората с увреждания, отбеляза още Димитров. Той спомена и нарастването на минималната работна заплата (МРЗ) от началото на 2024 г.
Вдигането на МРЗ не води до повишаване на безработицата, предупреди обаче директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Любослав Костов.
Позитивно оценяваме увеличението на максималния осигурителен доход за 2024 г., обяви Димитров. И посочи, че от КНСБ одобряват и допълнително отпуснатите 15 милиона лева за активна политика на пазара на труда.
За КНСБ е проблем разходът за заплати. Димитров обясни, че искат още между 600 и 700 милиона допълнително в различни сектори.
По думите на Димитров има 78 милиона лева заложени допълни средства за сектор „култура“. Очакват се 50 милиона лева да са за работещите в музикално-сценичните изкуства, а останалите средства - за музеи, галерии, читалища и библиотеки, обясни той.
Надзорният съвет на НОИ одобри проектобюджета на ДОО за 2024 г.
Увеличението на заплатите за педагозите не е както трябва да бъде, категоричен бе президентът на КНСБ. Няма заложено увеличение за възнаграждения във висшето образование, стана ясно от думите на Димитров. Допълнителни средства от КНСБ очакват и за заплати в здравеопазването. Димитров даде пример с необходимостта от увеличение за работещите в регионалните здравни инспекции и центровете за спешна медицинска помощ за 2024 г.
КНСБ смята, че има недофинансиране в агенциите под шапката на Министерството на земеделието като Изпълнителна агенция “Борба с градушките” и др. По думите на Димитров са необходими и средства за по-високи възнаграждения в градския транспорт в София и в другите големи градове. Напрежение има и в железницата, каза той.
В отговор на въпрос как ще действа КНСБ, ако получи отказ за допълнителни средства в посочените сектори, Димитров каза: Ако не се стигне до увеличение на заплатите, очаквайте протести.
Ася Гонева, консултант "Социална защита" в КНСБ, каза, че синдикатът настоява за по-висок размер на минималното и максималното обезщетение за безработица
