„Искам да изразя любовта си към родината, към историята и просто да запазя българското”, казва Попов

На днешния празник почитаме родината и героите, които са дали живота си за нея. 146 години по-късно, за да прескочат бариерите на времето, млади хора съхраняват историята върху кожата си. Всички сме ги виждали - на плажа, във фитнеса или по трибуните на стадионите - мастилените образи на Левски, Ботев, български знамена и патриотични призиви върху части от тялото.

1 000 лева и 25 часа бодене с игли е цената на това суши майсторът Тони Цветанов да има Хаджи Димитър и цитата “За тебе те умряха” на гърба си. „Това е моят начин да изразя себе си и любовта ми към родината, към героите, които са загинали за нея. Това съм аз и така го правя”, споделя той.

Татуистът Жулиян Попов е изрисувал лявата си ръка и десния си крак с български революционери. „Първата татуировка ми беше този венец с лъва от герба. А това е Димитър Списаревски, най-важната фигура по времето на бомбардировките над София. Имам и Гоце Делчев, Иван Михайлов, много важна фигура във ВМРО, и Тодор Александров”, казва той.

Левон Хампарцумян - банкерът, който обича градинарството, кулинарията и фотографията

И двамата казват, че го правят от обич към родината си и българската история, която ги завладяла. Затова Жулиен посвещава голяма част от бедрото си на българите в Северна Македония. „Милея много, защото и моята баба е от този край и за историята, която е така загубена”.

Според културолога проф. Александър Кьосев днешният патриотизъм е изпълнен с визуални клишета, в които липсва смисъл. „Откакто Ботев стана български национален герой в изобразителното изкуство, скулптурата, фотографията и т.н. се произвежда един негов образ. Брадата му постоянно се уголемява, става все по-гъста и по-дълга. Това се нарича визуален каньон, който не отговаря на фактите”, допълва професорът.

„Искам да изразя любовта си към родината, към историята и просто да запазя българското”,  казва още Попов.

„По-добре да се отдадем на обич, грижа и работа за България, отколкото на гордеене или срамуване. Разбира се, няма как де не се гордеем със своите герои и да не жалим нашите мъченици. И все пак по-важно е да работим. В този смисъл ясна и много видима е разликата между патриотизъм и патреотизъм”, обяснява проф. Кьосев.

"Нищо лично": Историята на Аби Българина - ливанецът, който е влюбен в България

Целия репортаж гледайте във видеото.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase