СПЕЦИАЛНО
Над 800 чакат шанс за нов живот. Как донорството може да бъде кауза?
Крайно недостатъчни донорски ситуации в световен мащаб. Как трансплантациите могат да продължат живота, когато алтернатива за лечение няма? И защо България се нареди на последно място от всички държави членки на Европейския съюз по брой на трансплантирани пациенти на 1 милион души население (по данни от 2020 година)? Отговор на тези и още въпроси ще търсим сред потока от информация и документите с помощта на Google Pinpoint.
България е първата в цяла Източна Европа, която трансплантира сърце. Датата е 14 май 1986 година, когато 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали с тежка сърдечна недостатъчност получава ново сърце – от 21-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт. Начело на екипа, реализирал операцията, е проф. Александър Чирков. Успешната трансплантация привлича вниманието на лекари от цял свят.
Следват още успешни операции – на първите чернодробни трапсплантации, както от трупен, така и от жив донор. Българските лекари постигат успехи и в трансплантирането на бял дроб и на бъбреци.
Колко са нуждаещите се от трансплантация в България днес?
Повече от 820 души чакат да получат шанс за нов живот. Според последните данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) най-много са нуждаещите се от бъбрек – 769 пациенти. От черен дроб се нуждаят 25 български граждани. 22 са листата на чакащите за ново сърце. Двама, засега, са в списъка за тънко черво. А бял дроб може да спаси живота на 10 души.
Към настоящия момент разрешение за откриване и поддържане на трупни донори в мозъчна смърт имат 31 лечебни заведения. Тези, които имат право да извършват органни трансплантации, са 5.
Справка на ИАМН за NOVA показва, че през 2019 г. са били извършени общо 53 трансплантации. След това, числото започва да се „стопява” и вместо да става по-голям, броят на операциите намалява. Данните показват, че през 2020-а са били реализирани 16 донорски ситуации, а за изминалата 2024-та техният брой е бил 34.
Общо трансплантации за 2019 г. - 53
Общо транспалнтации за 2020 г. – 16
Общо транспалнтации за 2021 г. – 48
Общо транспалнтации за 2022 г. – 20
Общо транспалнтации за 2023 г. – 42
Общо транспалнтации за 2024 г. – 34
Какво предприема държавата?
В края на 2019 г. Министерският съвет прие Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията. Целта – да се подобри организацията и логистиката за идентифициране и реализиране на донорските ситуации, както и да се създаде работеща мрежа от координатори по донорство. Освен това, беше даден старт на Националната кампания „Да! За живот”, чиято цел е да повиши осведомеността на хората по темата органно донорство. Създадена е и т. нар. „Донорска карта” – документ без юридическа стойност, но показващ волята на притежателя си. Целта - да се улесни решението на близките в тежък момент, когато нечий живот може да бъде продължен именно чрез донорство. За периода октомври-декември 2024 година Агенцията е организирала обучения в чужбина на 98 медицински специалисти, които са ангажирани в процесите на трансплантациите, показват още данните на ИАМН.
Партньорство с други държави
През 2013 година България стана част от Евротрансплант – европейска неправителствена организация, в която членуват 8 държави-членки на Европейския съюз. От началото на 2022 година Евротрансплант се присъедини към FOEDUS – електронната платформа за обмен на органи за трансплантация между европейските държави, част от която от 2019-та година насам е и нашата страна. Платформата има за задача да улесни обмена на информация между агенциите по трансплантации в случаите на търсене или излишък на органи за пациенти. Така, на практика, държавите в Евротрансплант и FOEDUS могат да обменят органи, прилагайки националното законодателство и правото на Европейския съюз.
Списък на страните, участващи в FOEDUS-EOEO:
- България
- Кипър
- Чешка република
- Естония
- Франция
- Гърция
- Ирландия
- Италия
- Литва
- Малта
- Молдова
- Полша
- Португалия
- Румъния
- Словакия
- Испания
- Швейцария
- Евротрансплант
Страни, членуващи в Евротрансплант:
- Австрия
- Белгия
- Хърватия
- Германия
- Унгария
- Люксембург
- Нидерландия
Според международното сътрудничество за органни трансплантации до 5 февруари 2025 г. от Евротрансплант страната ни е получила 1 бъбрек от трупен донор. И 1 сърце за трансплантация от Румъния. На този фон – България е предоставила:
Бял дроб за трансплантация – 13 бр.
Бъбреци от трупен донор – 2 бр.
Черен дроб от трупен донор – 13 бр.
Сърце за трансплантация – 8 бр.
А на FOEDUS са предоставени:
Бъбреци от трупен донор – 5 бр.
Черен дроб от трупен донор – 5 бр.
Сърце -6 бр.
На Румъния:
Бъбреци от трупен донор – 16 бр.
Черен дроб от трупен донор – 10 бр.
Сърце за трансплантация – 2 бр.
Какво представлява донорството?
Донорството на органи е безвъзмезден акт на даряване на органи. Те могат да бъдат присадени на нуждаещи се пациенти, след като се проведат необходимите изследвания при строго утвърдени медицински стандарти. А донор може да стане починал пациент или здрав човек, от когото обаче могат да бъдат взети единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек.
Трансплантациите се приложими тогава, когато алтернатива няма и всички методи на лечение са с по-малка ефективност или на практика – неприложими.
Факти и митове за донорството
Проучвания показват, че с даряването на органи могат да бъдат спасени до 8 човешки живота. А с даряването на тъкани – до 100 души. Все още обаче трансплантациите са чувствителна тема. Един от най-големите митове е, чe лекарите не биха се борили за живота на пациент, чието състояние е между живота и смъртта. Според българското законодателство органното донорство е възможно само при потвърдена мозъчна смърт, която се установява от комисия от трима лекари, като те нямат право да участват в екипа, извършващ трансплантацията.
Що се отнася за вземането на органи, тъкани или клетки от жив донор, то това се случва при условие, че не представлява риск за живота на човека. Донор на органи и тъкани може да бъде съпруг или роднина на реципиента.
Историческа справка
Първите опити за трансплантации у нас датират през 1930 година, когато в Очната клиника на Медицинския университет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” акад. Константин Пашев прави опит за кератопластика – трансплантация на роговица. Операциите били неуспешни, като за оптимални резултати той препоръваташкичва роговицата да се взема от жив донор.
Първата успешна кератопластика в България е факт 26 години по-късно. Реализирана е от проф. Иван Василев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.
Органната трансплантация продължава да пише своята история през 60-те години на миналия век. Първата успешна детска бъбречна трансплантация е направена от екипа на акад. Николай Минков през 1968 година. Мястото – УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
Година по-късно, 1969, в УМБАЛ „Александровска” проф. Никола Атанасов и проф. Стоян Ламбрев дават шанс за живота на 42-годишна жена, след като й трансплантират бъбрек. Това, на практика, е първата органна трансплантация на възрастен, извършена у нас.
Пример от Румъния
В интервю, специално за NOVA, информация по темата за трансплантациите и донорство получихме от д-р Генади Ваташки. Роден в България, но завършил образованието си в Букурещ. От декември 2022 година оглавява Румънската агенция по трансплантации.
NOVA: Д-р Ваташки, кога и защо трансплантациите се превърнаха във Ваша кауза?
- Случайно стана. Бях първи курс и ме разпределиха в Института „Фундени”, за да изкарам стажа си по хирургия. В Института е направена първата чернодробна трансплантация в Румъния през 2000 година от академик Иринел Попеску. Всичко ставаше много бързо в хирургията, трябваше да помним всички пациенти и патологията им. Най-голямо внимание получаваха трансплантираните и ми се обясни, че е поради факта че са крехки пациенти. И това е вярно, но по-късно, след като започнах да участвам в експлантации и трансплантациите, всъщност разбрах какво усилие е за тези пациенти. Виждах ги полуживи при вписване преди трансплантация в отделението, а след трансплантацията като че ли се раждаха отново. Винаги можеше да ми звънне телефонът и да трябва да тръгна за експлантация, но не се колебаех, тъй като знаех, че има живот за спасяване.
Колко донорски ситуации са били извършени през последната година в Румъния?
- 73 донорски ситуации.
Колко от началото на 2025?
- 8 от началото на 2025 г.
Колко души са в листата на чакащите за трансплантации? И за какви органи?
- Почти 4000 души. Предимно за бъбреци и черен дроб. За съжаление Румъния все още е далече от максималния си капацитет и е под западна Европа. Но, работим по въпроса.
Национален приоритет ли е донорството в страната?
- Донорството все още не е декларирано като национален приоритет, но тази година е планирано да се издаде нов закон по тази тема и там ще бъде декларарина като такава.
Как България и Румъния си партнират в това отношение?
- Двете държави подписаха споразумение за партньорство в донорството и трансплантациите. Този тип споразумения са много окуражавани от Европа, тъй като подпомагат дейността, чрез обмен на опит и добри практики. Това се превежда в подобряване на стандарта и сигурността, тоест помага на пациентите. На базата на споразумението България и Румъния могат да предлагат органи една на друга, ако в съответната държава няма подходящ реципиент за него. Съвместимостта на трупните донори е непредвидима и по този начин не хабим този животоспасяващ ресурс, дори и да нямаме пациент за него. На година са около 5 или 6 такива оферти в двете посоки. Те се реализират по директните канали за комуникация на трансплантационните агенции в двете държави, тоест националните координатори за донорство.
Защо България не може да бъде пример за реализирани донорски ситуации, какъвто виждаме в съседна Румъния? Какви мерки трябва да бъдат предприети?
- Това много сложен въпрос, с много сложен отговор. Причината за това е фактът, че донорството и трансплантацията е може би са най-хетерогенната медицинска дейност. И тук имам в предвид, че координацията между няколко болници, публични институции, военен въздушен транспорт, десетки медицински кадри и общото мнение на населението, се синхронизират само за една трансплантация от трупен донор!
Всички тези етапи участват в този сложен процес и трябва да се погледнат отделно и анализират. Контекстът на една трансплантационна програма е здравната система, в която съществува. Винаги има какво да се подобри, но не трябва да подценяваме факта, че всяка солидна промяна има нужда от време. Населението участва директно в донорството на една държава чрез съгласието си. Затова е важно хората да имат доверие в системата и лекарите, защото без доверие няма донорство, а без донорство няма програма.
Мисля, че България полага усилия в тази насока. Всяка година праща специалисти на обучение, включително и в Румъния и е отворена към интернационално сътрудничество. България има сериозни трансплантационни програми, както е тази във ВМА, които са с традиция и имат изключителни резултати. Сигурен съм, че в бъдеще нещата ще се развиват към по-добре.
От 2005 година досега 2839 души са изразили приживе несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки. На този фон – към февруари 2025 – потенциални реципиенти на органи са 828 души. Очевидно пред здравните власти има още препъни-камъни, за да превърнат донорството в кауза – в името на живота.
