Снимка: iStock
До края на годината остават 33 дни, от които едва 19 са работни. Това е времето, с което търговците разполагат, за да се организират за въвеждането на еврото като официална платежна единица в България. Още в средата на месец февруари Криводол стана първата община в страната, която официално огласи как ще изглеждат в евро плащанията, правени досега в лева.
На гарата в Криводол Тодорка Найденова плаща сметката си за обяд – две кюфтета и безалкохолно, на обща стойност 5.60 лв. Тук кюфтето и кебапчето от 80 грама са на една цена, като засега тя е 1.70 лв. От 1 януари обаче цената им ще бъде 0.87 евроцента. Така от началото на новата година Тодорка ще плаща 2 евро и 86 евроцента за същия обяд.
Преди еврото: Какво да правим със събраните стотинки?
На гарата в града няма притеснения, че ПОС терминалите и банкоматите няма да работят заради техническото им настройване в новогодишната нощ.
„Тия 2 часа мен не ме касаят, защото то ще е след 12 нощта”, казва търговецът Светла Недкова. Тя допълва, че проблемът засяга по-скоро ресторантьорите и тези, които работят през нощта. Освен това заведението няма безкасово плащане.
Клиентите също не изглеждат стресирани. Златко Петров и днес е платил в брой и не се притеснява от промяната на валутата.
„Бех по държавите бая време и съм си свикнал с това евро”, споделя Златко, но изразява съмнение за по-възрастните: „Ама тия старите хора май няма да се оправят никога”.
Николай Антонов от село Ракево смята, че проблем може да се окаже плащането в лева и връщането на ресто в евро.
„Значи, ако работят в евро, ще искам да ми връщат в евро”, категоричен е той. Николай признава, че ако му връщат рестото смесено, няма представа как ще го сметна на момента. „Ще се свиква полека-лека. Първият път може и да бъда излъган”, допуска той.
Мъжът държи парите си предимно на карта или в банката, но вече е преценил как да действа, за да разполага с налични средства още в първите часове на новата година.
„И в мен ще си оставя некои. Не винаги стоят в банкомата. Имам си така план. Нека винаги да си имам в мене пари”, обяснява стратегията си Николай. Златко също е на този принцип – половината средства в евро, половината в „наши си пари”.
На въпроса къде ще държат спестяванията си след 1 януари – в „буркан-банк“ или в европейския портфейл, местните са категорични.
„В портфейла, в банките, а не в буркан-банките, защото това не си заслужава”, казва Красимир Недков. Николай Антонов го подкрепя с думите: „В буркан пари не държа аз. В буркан, чувал съм, ама не съм пробвал никога. В буркан пари не се крият. Това е глупаво даже”.
И докато клиентите ще могат да боравят и с двете платежни средства, търговците ще бъдат длъжни да връщат ресто само в евро. Тук се оказва, че за малкия бизнес нещата още не са съвсем изяснени, особено по отношение на т.нар. стартови пакети с монети.
„По принцип има такива стартови пакети, но аз понеже фирмичката ми е малка и затова ще трябва да отида на место да си взема не пакет, а предлагат по-малки суми”, обяснява Светла Недкова и уточнява, че условията не са като пакетите за големите магазини.
И малките търговци, и клиентите на практика имат само месец, за да се организират така, че да нямат проблеми още в първия ден на новата 2026 година. Въпреки неяснотите, нагласата е оптимистична.
„Подготвени-неподготвени, каквото дойде. Не знам. Не го мисля. Каквото дойде за всичките, това и за нас ще бъде”, смее се Светла.
„Ами ще свикваме. Ще се учиме”, обобщава Николай, а Светла заключава: „Абе, ще се оправиме. Ще се оправиме некак си”.
Повече гледайте във видеото.