Кадровата криза у нас: Защо фирмите масово наемат работници от трети страни

„Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари“. Тези думи на собственик на малък семеен ресторант в несебърското село Тънково предизвика бурни реакции в социалните мрежи и отвори отново големия спор за пазара на труда у нас.

В ефира на „Здравей, България“ той изрази мнение, че пазарът на труда в туризма не страда толкова от липса на кадри, колкото от недостиг на качествени служители.

Ресторантьорът коментира и темата за наемането на чуждестранни работници. „Много хора смятат, че работодателите наемат непалци, монголци и други чужденци едва ли не без пари. Далеч не е така. Освен заплатите, бизнесът поема самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи“, обясни той.

Внос на работници: Истинска нужда или социален дъмпинг?

Темата предизвика и спор между икономисти и представители на бизнеса. Икономическият експерт Георги Вулджев коментира, че недостигът на кадри засяга основно нископлатения труд, а в туризма възнагражденията все още изостават значително от средните за Европа. „Средната заплата в сектора е една трета от средноевропейската. Повечето българи, дори и да искат да работят в този сектор, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане”, коментира той. 

„Тези, които внасяме, работят на минимална заплата. Там, където има висок дял на сива заетост, реалните разходи за труд може да паднат и под това. Именно секторите туризъм, хотелиерство и ресторантьорство са доста рискови в това отношение”, твърди Вулджев.

От своя страна заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева подчерта, че проблемът е общоевропейски и процедурите за наемане на работници от трети страни остават твърде тромави. „Навсякъде въпросът с това да имаш първо достъп до хора, после - до хора с правилните умения е един от най-големите проблеми, които посочват всички работодатели, независимо от това дали самата държава е икономически развита, какви са равнищата на заплащане, каква е демографската ситуация“, посочи тя.

Минчева поясни обаче, че работодателите се стремят на първо място да привличат хора, които са най-лесни за наемане. По думите ѝ това са хора, които говорят езика, имат съответното образование и са в максимална близост до обекта. Тя коментира още, че вносът на работна ръка не е панацея и не е единственото, което работодателите искат, но е част от общата картина.

Повече гледайте във видеото.