Легендата за ослепените самуилови воини и тайните на чудотворното аязмо в Добърско, облекчило болките им

Древно предание свързва село Добърско със съдбата на ослепените воини на цар Самуил. В населеното място, разположено високо в планината между Рила, Пирин и Родопите, и днес се разказва историята за войниците, които след трагичните събития през 1014 г. намерили там подслон и надежда за изцеление.

Според легендата след битката при село Ключ част от ослепената самуилова армия се отправила към Рилския манастир. Пътят ѝ преминал през Добърско, където войниците открили извор, намиращ се днес в двора на местната църква.

Историята за Цар Самуил: Между Траянови врата, Ключ и легендата за 15 000 ослепени войници

„Легендата гласи, че след онази злополучна битка през 1014 г. при село Ключ ослепената самуилова армия, една част от нея на път за Рилския манастир, минават през Добърско с надеждата да облекчат своите болки заради избодените им очи на изворчето, което се намира в двора на църквата“, разказва Никола Найденов.

Преданието разказва за армия от около 15 000 души, които били ослепени. На всеки 100 войници бил оставен по един водач с едно око, който да ги води. Така част от тях достигнали до Добърско и до аязмото, на което местните и до днес приписват лечебни свойства. „Това е малкото лековито изворче, което е помогнало на ослепените войници. Легендата се предава от поколение на поколение и днес много от хората го търсят и казват, че водата им помага“, разказва Елена Ченова.

Според преданието тежката зима попречила на войниците да продължат пътя си през планината към Рилския манастир. „Когато Василий Българоубиец ослепява българските войници, минавайки на път оттук за Рилски манастир, откриват тази лековита вода, която им помогнала. Понеже било тежка зима, не могли да продължат“, допълва Ченова.

Никола Найденов разказва, че местните жители приели останалите в селото войници и им дали подслон. „Пътят става непроходим - през планината слепи хора не могат да минат. Остават тук, посрещат ги радушно нашите предци. И на пролет, за да не са в тежест на своите посрещачи, те създават прочутата певческа Добърска школа на певци, слепци, музиканти, гъдулари, гуслари, които обикалят страната, разнасят своите песни, предания, легенди и по този начин спомогнали да се запази българщината в ония тежки, трудни начални години на византийско робство“, казва той.

Вярата в лечебните свойства на аязмото е запазена и до наши дни. По думите на Елена Ченова много от посетителите на Добърско идват специално заради водата. „Много от посетителите казват, че водата им помогнала и се връщат всяка година да си пълнят от водата. Специално за очни болести и за рани“, разказва тя.

„Траянови врата“ – мястото на голямата победа на цар Самуил над Василий Втори

Местните твърдят и че водата в извора не замръзва дори през най-студените зимни дни. „Водата е постоянна и лятото, и зимата - никога не замръзва. Дори и на минусови градуси аз не си спомням да е замръзвала“, казва Ченова.

Споменът за самуиловите воини присъства и в старата църква в Добърско. Там се намира стенописът „Изцелението на слепите по рождение“, който местните свързват с преданието за аязмото и ослепената армия. „В църквата има стенопис „Изцелението на слепите по рождение“, който ни води към аязмото, към лековитата вода и към воините на цар Самуил“, обяснява Елена Ченова.

Новината за връщането на тленните останки на цар Самуил в България е посрещната с особено вълнение в селото, чиято местна памет от векове е преплетена с историята за неговите войници. „Това, че ще дойдат тленните останки на цар Самуил - един от великите царе на България, е неописуемо“, казва Никола Найденов.

И днес в Добърско има родове, които местните свързват с потомците на ослепените Самуилови воини. А историята за тях, за тежкия път през планината и за извора, който според легендата им донесъл облекчение, продължава да се предава от поколение на поколение.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ОСТАНКИТЕ НА ЦАР САМУИЛ ЧЕТЕТЕ ТУК