Самуиловата крепост край Ключ: Споменът за битката, белязала края на Първата българска държава

Отвеждаме ви към Националния парк-музей "Самуилова крепост" край петричкото село Ключ. На това място през лятото на 1014 година се срещат войските на император Василий II и цар Самуил. Изходът от сражението е пагубен за българите, а ослепяването на самуиловите воини остава едно от най-трагичните събития в средновековната ни история.

В долината на река Струмешница започва последният етап от падането на Първата българска държава. Преди точно 369 686 дни войската на цар Самуил е разгромена от византийците. Царят изгражда укрепление край село Ключ, за да защити от византийските нападения територията на България, която по това време достига до днешна Черна гора. Около хълма са прокопани три рова и са изградени два вала, а на върха е построена и кула. „Самото укрепление е изграждано в периода 1009-1013 г. от самуиловите войници. То е било с дължина 7-8 километра”, разказа главният екскурзовод на Историческия музей в Петрич Силвия Велчева.

Музей у нас съхранява пластична възстановка на главата на цар Самуил (СНИМКА)

Огромните укрепления и голямата войска давали усещане за сигурност на българите. През юли 1014 г. византийските войски, лично водени от император Василий II, достигат до крепостта. Укрепленията обаче ги спират.

Василий II решава да изпрати двама стратези, които да намерят начин да заобиколят българската отбрана. Така на 29 юли византийците успяват да открият път през планината и изненадват българите.

Цар Самуил участва в сражението, но успява да се спаси заедно със сина си, пише византийският историк Йоан Скилица. По време на битката българите успяват да убият един от най-ценните стратези на Византийската империя – Теофилакт. Когато императорът разбира за смъртта му, предприема жестоко възмездие. Оттук идва и решението, което по-късно ще му донесе прозвището „Българоубиец”.

Историята за цар Самуил: Между Траянови врата, Ключ и легендата за 15 000 ослепени войници

Самуиловите войници не остават просто военнопленници – те се превръщат в жертви на едно от най-жестоките наказания в средновековната история. Василий II нарежда да бъдат ослепени, като на всеки сто войници оставят един едноок водач. Когато българската войска се връща при своя цар, сърцето на Самуил не издържа на гледката.

„Този паметник е по-различен от тези, които сме свикнали да виждаме като символ на чест и победа. Той изобразява цар Самуил в момента, в който вижда ослепените воини. В повечето от лицата се вижда тъга – сякаш преживяват това, което се е случило. Те приемат, че на това място всяко камъче е пропито с кръв”, допълни Велчева.

Смъртта на цар Самуил е последвана от вътрешни борби за власт, докато крепост след крепост пада под византийска власт. Процесът завършва през 1018 година, когато Византия превзема и последните български територии.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ОСТАНКИТЕ НА ЦАР САМУИЛ ЧЕТЕТЕ ТУК