7 октомври, който промени живота ѝ: Оцеляла разказва за атаката на „Хамас“

Три години след нападението на „Хамас“ от 7 октомври светът почита паметта на жертвите. При атаката загиват над 1400 души, а повече от 3400 са ранени. Тя се превръща в най-масовото убийство на евреи след Холокоста по време на Втората световна война.

В Маями, САЩ, десетки хора се събраха, за да почетат жертвите от двете трагични събития. Сред тях беше и 32-годишната Мая, която по време на фестивала Nova е била част от организационния екип. Тя е проверявала билетите и личните документи на посетителите.

„Имаше много хора – от Аржентина, от Бразилия, от Съединените щати“, разказа Мая.

Малко след изгрева присъстващите започват да осъзнават, че се случва нещо необичайно. „Чухме, че музиката спира. Когато погледнахме нагоре, видяхме ракети над главите си, но ние сме свикнали с това. Реших, че няма да се паникьосвам. След 10-15 минути започнахме да чуваме как израелската противоракетна система започва да работи“, посочи тя.

В района бързо избухва паника. „Хората започнаха да бягат. Някои бяха замръзнали на земята, други си пуснаха музика от колата“, спомня си Мая.

Снимка: Иван Кънчев, NOVA

Три години от атаката на "Хамас": Протести, мемориални церемонии и шествия в Израел

Тя и приятелят ѝ Сергей започват да търсят начин да се спасят, без да осъзнават мащаба на случващото се. „Към 7 часа се качихме в колата, но имаше огромно задръстване. Когато потеглихме, моят приятел Сергей каза: „Мая, спри колата“.

Двамата отиват в близко бомбоубежище. Малко по-късно започват да чуват автоматична стрелба.„Когато чуем автоматично оръжие, знаем – това са терористи. IDF не използва такива оръжия“, разказва Мая.

Двамата решават да напуснат убежището. По-късно става ясно, че там са се укрили общо 29 души. Само секунди след като Мая и Сергей излизат, до мястото достигат нападателите. Шестима души са отвлечени, като един от тях по-късно е убит в тунелите на „Хамас“.

Част от оцелелите успяват да спасят живота си, използвайки телата на убитите като прикритие.

След нападението животът на Мая се променя напълно. „Преди 7 октомври бях инженер. Стоях в офис, не говорех много с хора. След 7 октомври малкото братче на моя най-добър приятел от детството беше отвлечено. Когато разбрах това, не можех да повярвам. Казах му: „Какъв е номерът му, да се опитаме да го локализираме?“. Тя започва да се опитва да локализира хора, които били отвлечени или са в неизвестност. Това постепенно се превръща в нейна лична мисия.„Днес сърцето ми никога няма да бъде същото. Опитвам се да правя това – да разказвам и да открия себе си“, казва Мая.