Истината за Никола Фламел и философския камък

В продължение на 600 години писатели, художници и учени са очаровани от легендата за Никола и Пернел Фламел - средновековните парижани, за които се твърди, че са създали митичния философски камък. Това е мистериозно вещество, за което се смятало, че превръща обикновените метали в злато, разказва "Би Би Си".

Фламел е реална личност, роден е през 1330-те и е починал през 1418 г. Истината е, че той никога не е имал нищо общо с алхимията - древната мистична традиция, чиято цел е да създава злато, да лекува всички болести и да донесе безсмъртие. Въпреки това, митичната му репутация като алхимик вдъхновява поколения учени и писатели, включително Исак Нютон, Виктор Юго и Дж. К. Роулинг, която споменава Николас и Пернел Фламел в „Хари Потър и философският камък“.

Surprise: l'étude du testament de Nicolas Flamel montre qu'il n'était pas du tout alchimiste. https://t.co/oevbPIUl7P https://t.co/MxzzyloTwY

— Slate.fr (@Slatefr) October 10, 2026

Тази есен завещанието на Никола Фламел е изложено публично за първи път на нова изложба в музея "Клюни" в Париж. Съхраняван в архива на парижка болница в продължение на векове, документът хвърля нова светлина върху това как той е бил почитан като алхимик, разказва един от кураторите на изложбата Маелис Битузе. Тези документи никога не са били изследвани, докато музеят не им обръща специално внимание през 2024 г.

En 2024, le testament authentifié de Nicolas Flamel, l’homme à la pierre philosophale, vieux de six siècles, refaisait surface… https://t.co/rpbGAoF6i3

— Xavier Delcourt (@x_delcourt) October 7, 2026

Търсенето на „философския камък“

Първите алхимични съчинения се появяват преди около 2000 години в Древен Египет. Чрез преписи и преводи те достигат до Европа през XII век с ислямските завоевания. Смята се, че думата „алхимия“ е хибрид между арабски и гръцки, но значението ѝ не е ясно – възможно е да се отнася до топене или до Египет. Алхимията използва методи, за които днес знаем, че не могат да дадат научно обосновани резултати, макар че някои от трудно постижимите ѝ цели впоследствие са осъществени в изключително краткотрайни експериментални условия.

През цялата си история алхимиците описват опитите си да създадат тайнствен и могъщ камък.

„Най-ранното споменаване на „философския камък“ е от VII век – в един византийски текст от източното Средиземноморие“, казва професорът по история на науката в Болонския университет в Италия и специалист по древни алхимични текстове Матео Мартели. „Философите“ е било названието, с което алхимиците наричали самите себе си", допълва той.

Идеята за философския камък се среща още по-рано – в текст от I век пр.н.е., в който авторът „споменава камък, който не е камък“, казва Мартели. „Става дума за този загадъчен начин, по който се говори за камъка, наречен по-късно философски камък“, допълва той и уточнява, че не се говори буквално за камък, а за вещество, което можело да съществува в различни форми – например като прах или течност.

Там, където Фауст продаде душата си на дявола: Историята на Ауербахс Келер - по стъпките на Гьоте

Предназначението на камъка било да превръща други метали в злато или сребро. Целта не била непременно лично обогатяване, а усъвършенстване на природата, обяснява Мартели. През Средновековието в Европа се разпространява и вярването, че камъкът може да носи ползи за здравето и дори да осигури безсмъртие.

Именно тук в историята на алхимията се появява Фламел.

Парижки алхимик?

Следи от истинския живот на Фламел могат да бъдат открити из Париж, включително надгробната му плоча, която привлича много посетители в музея „Клюни“ – Националния музей на Средновековието във Франция. „В книгата за Хари Потър Фламел е алхимик, магьосник, затова хората се изненадват, когато разберат, че надгробната му плоча наистина съществува и че Фламел е бил реална личност“, казва Битузе.

В края на XV век, около 50–75 години след смъртта му, във Франция е публикуван алхимичен текст, известен като Le Livre Flamel – първият алхимичен ръкопис, издаден под името „Фламел“. Всъщност авторът му е анонимен и не е истинският Никола Фламел, но произведението се превръща в огромен успех.

„Le Livre Flamel е била много популярна, преписвана е многократно и постепенно хората наистина започнали да я свързват с истинския Никола Фламел“, казва Битузе. През следващите векове се появяват и други произведения, публикувани под неговото име. Някои от тях включват подробни достоверни сведения за живота на Никола и Пернел Фламел в Париж, където са живяли.

Първата „Книга на Фламел“, се появява в края на XV век и описва алхимична процедура стъпка по стъпка, в резултат на която се получава течност, обяснява Битузе. Според книгата потапянето на олово в тази течност го превръща в злато. „В нея се говори за теорията на алхимията и за това как човек може да помогне на металите да достигнат по-чисто състояние. След това наистина се предлага практическа рецепта за философски камък, сякаш Фламел ви дава малки съвети как да постигнете успех в създаването на такъв“, казва Битузе.

Мартели, който е виждал оригиналния Livre Flamel от XV век, отбелязва, че някои от процедурите и съставките в него съвпадат с описаните в много по-стари източни ръкописи. С други думи, макар приписването на произведението на Фламел да е измама, рецептата се основава на автентични алхимични традиции.

Защо тогава някой препидва древни алхимични указания и след това ги публикува под името на реална личност, която вече е починала? Завещанието на Фламел, както и други документи и артефакти, хвърлят нова светлина върху тази загадка.

Империя от недвижими имоти

Последното завещание на Фламел и свързаните с него документи са съхранявани в архива на Hôpital des Quinze-Vingts в Париж – болница, специализирана в лечението на очни заболявания, основана през 1260 г. Фламел е един от благодетелите на болницата и я включва в завещанието си.

„Това са документи, които никога не са били проучвани“, казва Битузе. Те са оценени от музея през 2024 г. 

Други исторически документи и паметници очертават образа на Фламел като заможен собственик на недвижими имоти, който прави дарения на църкви и благотворителни организации. Новопроучените документи обаче показват, че инвестициите му и влиянието му са много по-големи, отколкото се смята досега, казва Битузе.

„Той наистина е притежавал цяла империя от недвижими имоти. Преди откриването на завещанието и свързаните с него документи имахме обща представа, че притежава много недвижими имоти, но не знаехме точно какво е притежавал и къде са се намирали тези къщи", казва Битузе.

Според документите Фламел е бил кредитор на стотици собственици на имоти в Париж и околностите му, а самият той притежавал около 10 къщи. В завещанието си той предвижда да бъдат направени различни благотворителни дарения и също така дава подробни указания за отслужването на съвместни литургии за него и съпругата му след смъртта му. Пернел умира преди него. Тези литургии продължават да се отслужват в продължение на векове – до навечерието на Френската революция през 1789 г.

След смъртта на Фламел съдебен спор за наследството му привлича вниманието към богатството му. Според Битузе съчетанието от слава, богатство и благотворителност може да обясни защо хората започват да смятат Фламел за алхимик.

„Богат човек, който не бил аристократ, но заемал високо положение в обществото – хората намирали това за странно“, казва Битузе. Тя допълва, че алхимията, възприемана по онова време като начин да се върши Божието дело, може да е обяснявала бога

Фалшив автор, истинска история

Още през 18-ти век някои се съмняват дали Фламел наистина е автор на текстовете на негово име, но това не спира интереса към него. Напомняния за Фламел от реалния живот може би помагат легендата да се запази жива. Къща, построена от Фламел през 1407 г. и предлагана като подслон на бедните, стои на улица Монморенси и до днес – това е една от най-старите къщи в Париж.

Пернел е спомената и в писанията, публикувани под името на Фламел, като добродетелна жена, която е работила с Никола и която би могла да създаде и философски камък, ако е искала, казва Битузе.  

Мартели посочва, че публикуването на текстове под имената на известни хора, феномен, наречен псевдоепиграфия, е често срещано явление от най-ранните дни на алхимията.„Псевдоепиграфията е характеристика на алхимичната традиция. Така че това, което се случва с Фламел, е механизъм, който можем да видим в много моменти от историята на алхимията. Това е просто, за да се направи текстът по-авторитетен, по-легитимен", казва той.

По-широкото търсене на създаването на философския камък води до научни открития. Например, фосфорът е изолиран за първи път през 17-ти век от немски алхимик, опитващ се да намери философския камък. 

Nicolau Flamel viveu por séculos graças à Pedra Filosofal e ao Elixir da Vida. Mesmo assim, ele e Dumbledore aceitaram destruir a pedra para impedir que Voldemort a usasse. A decisão mostra que, no universo de Harry Potter, prolongar a vida não significa necessariamente vencer a morte.

— Diário Pottermore (@DPottermore) October 13, 2026

Снимка: Никола Фламел и Хари Потър в поредицата за "Хогуортс" 

Днес обаче основната причина Фламел да продължава да очарова хората е безсмъртният му живот в книгите и изкуството, казва Битузе. „Легендата за Фламел е толкова силна, че хората не искат да се откажат от нея, дори когато знаят, че не е бил алхимик“, казва тя.