Там, където Фауст продаде душата си на дявола: Историята на Ауербахс Келер - по стъпките на Гьоте

В самото сърце на Лайпциг, под криволичещите вековни улици на стария град се крие едно от най-колоритните исторически места на Германия – Ауербахс Келер, или буквално „Избата на Ауербах“.

Но това не е просто ресторант – това е място, където история, литература и магия се преплитат по начин, който векове наред е вдъхновявал писатели, художници и туристи.

Именно тук, според легендата, младият алхимик и учен Йохан Георг Фауст се среща с дявола в образа на Мефистофел. В подземна зала, запазена и до днес, сред мириса на старо вино и шумните песни на студенти, се случва онова, което Гьоте превръща в емблематична сцена в своята трагедия „Фауст“ – магическото веселие на средновековния Лайпциг. Стотици години по-късно предприемаме разходка из местата, останали завинаги част от световната литература.

„Нашият ресторант е разделен на две части. Едната наричаме Голямата зала, която е център на заведението, а другата е средновековната част, която не е достъпна за всеки клиент“, казва международният представител на ресторанта Мунир Бахтари.

Сцената, известна като „Ауербахс Келер в Лайпциг“, ни пренася в света на веселие, шеги и състезания между студенти и силни мъже, които пренасяли тежките винени бъчви. Мефистофел, разбира се, не е просто наблюдател – той е магическият катализатор, който превръща обикновеното пиянство във вълшебен спектакъл, където Фауст дори успява да язди бъчва с вино, както разказват легендите.

Как една жена откри себе си сред бедуините: Среща с американката, която заживя в пещера в Петра

„Всичко започва през 1525 година с д-р Хайнрих Щромер, който идва от малко баварско село - Ауербах ин дер Оберпфалц. Оттук произлиза и името на ресторанта. Той идва от северната част на Горна Бавария и се премества като млад студент, изучава медицина, по-конкретно патология. Впоследствие става декан на университета в Лайпциг. За него се знае, че се жени през 1519 година за жена на име Анна Хомелхайн. Те са имали богато семейство по онова време. На д-р Щромер му хрумва идеята да сервира вино на студенти в подземията на своя дом в Лайпциг. Това се смята за началото на Ауербахс Келер“, разказва Бахтари.

Д-р Щромер всъщност е бил личен лекар на редица кралски особи, като херцог Георг Саксонски и братята Хоенцолерн — курфюрст Йоахим I Бранденбургски и архиепископ Албрехт от Майнц. Щромер бил известен сред хората като доктор Ауербах, по името на родното си място. Когато отворил бар в стара винена изба под земята, той приел неговото име. То носи в себе си петвековна история, а днес, когато стъпите в старата зала, усещате атмосферата на времето, когато тези подземия са били център на студентски веселби, но и на алхимични мистерии.

„Сега навлизаме в по-старата, историческа част на заведението. Тя датира от над 5 века, докато по-новата е построена през 1930 година. Най-специалното в това помещение са две картини. Те датират от XVII век и изобразяват легендата за Фауст. Но тук можете да видите стария Йохан Георг Фауст, не този на Гьоте“, твърди международният представител на „Ауербахс Келер”. 

А  Фауст не е просто учен – той е мечтател, който иска да овладее тайните на природата и човешката душа. Легендите разказват, че заради жаждата си за знания и власт той сключва пакт с дявола, продавайки душата си за знания и умения, които надхвърлят всяка човешка мярка. Точно това ще го превърне във вечен символ на човешкия стремеж към абсолютното.

„Йохан Георг Фауст е от Книтлинген - малко градче в Южна Германия. Роден е там, а умира не много далеч от родното си място – в своята лаборатория, при експлозия, докато се опитвал да произведе злато. Той е алхимик от Средновековието и за него има безброй легенди. Казват, че Фауст бил лекар и че е сключил пакт с дявола”.

Според една легенда Фауст посетил „Ауербахс Келер” и успял да възседне бъчва, пълна с вино, като тя дори излязла извън избата. Именно това е изобразено на едната картина. Разбира се, това станало с помощта на дявола. На творбата той язди именно винената бъчва. Човекът до него вероятно е собственикът на заведението, а мъжът в средата – наричан надзирател на бъчварите, но това име вече не се използва. В Средновековието ги наричали „Вайншрьотер“. „Вайн“ означава вино, а „Шрьотер“ – отговорник за пренасянето на винени бъчви. Работата е била тежка, затова имали нужда от силни мъже.

На 78 г. и с над 130 маратона: Среща с жената, която не спира да чупи рекорди, и бяга 100 км седмично

Отляво стоят богати студенти от Средновековието, които наблюдавали смелото изпълнение на Фауст. Легендата разказва, че той спечелил предизвикателството и яздил бъчвата сам – с помощта на дявола, разбира се – а после изпил виното с учениците си, но не тук, а на пазарния площад.

Тази картина се нарича на немски „Der fröhliche Schlampamm“ (дер фрьолихе шлампам), което може да се преведе като „празник с много веселие и пиене“. Терминът вече не се използва в немския език. Според легендата човекът изпразнил бъчвата за три дни и три нощи. Черното куче, което се вижда на картината, се смята за дявола – има го и във версията на Гьоте. На немски това е наречено буквално „сърцевината на пудела“, който се смята, че помага на Фауст да язди бъчвата с вино. То е метафора за скритата същност на нещо – дяволът, стоящ зад действието, въпреки че всичко изглежда като весел празник.

Днес, когато споменаваме Йохан Георг Фауст, ние не мислим само за алхимик или лекар – мислим за човека, който искаше да познае всичко, да изпита живота в пълнота и да се изправи срещу самия дявол, за да научи тайната на света. И в това се крие магията на Фауст – вечната му жажда за знание и приключение.

„Всъщност до началото на XX век главният вход е бил точно тук. Имало е стълби, които са водели от това място нагоре - към средата на пасажа и се е влизало директно в заведението“, продължава разказа си Бахтари.

„Фауст“ не е просто книга – това е епохално произведение, което превръща историята за един алхимик от Южна Германия в символ на човешкия стремеж към знание, власт и вечен живот. Йохан Волфганг фон Гьоте създава „Фауст“ като драма, в която реалността се смесва с магията, легендите и философията на живота.

Произведението разказва историята на учен, който не е доволен от познанието си, вечно търсещ нещо повече от сухата наука и теоретичните истини. Фауст иска да разбере тайните на природата, на душата и на самия живот, дори ако това означава да се обърне към дявола и да сключи пакт с него. Този мотив прави историята едновременно вълнуваща и страшна – защото Фауст плаща висока цена за своето любопитство.

„На това място Гьоте се вдъхновява от двете картини, за да напише своя шедьовър „Фауст“. Именно това е връзката с „Ауербахс Келер”, защото по онова време ресторантът вече е бил известен, но когато Гьоте написва своя „Фауст“, той го прави още по-прочут, тъй като посвещава цяла сцена, в която изрично споменава нашето заведение и така то остава във вечността“, обяснява Мунир Бахтари.

„Фауст“ обединява всички жанрове и идеи на епохата на Просвещението и Романтизма – философия, поезия, магия, любов и трагедия. От сцените в „Ауербахс Келер”, където Фауст среща веселбата и човешките слабости, до драматичните моменти с Гретхен и личната му съдба, творбата ни показва борбата между знанието, страстите и морала.

Но „Фауст“ не е само трагедия или философска поема – това е легенда, оживяла на страниците. Мефистофел, черното куче, бъчвата с вино в „Ауербахс Келер” – всичко това се превръща в символ на човешката амбиция, на магията на знанието и на цената, която човек плаща, когато се стреми към невъзможното.

Мистериите на Истанбул: Кое е мястото, където Агата Кристи и Мата Хари провеждали тайни срещи

„Всичко започва в средата на XIX век, по-точно през 1849 г., когато помещението не е било в много добро състояние. Тогавашният собственик го реставрира, възстановява стените и поставя емблематична дърворезба тук, защото главният вход е бил точно на това място. Така, когато хората влизат, първото, което виждат, е било Бакхус - древногръцки и римски бог на виното. Както знаете, през Средновековието, навсякъде в Европа, включително тук, в Германия, повечето хора не могли да четат или пишат. Но като видели Бакхус, веднага разбирали посланието и си казвали: ето тук мога да пия вино“, казва Бахтари.

„Това е и най-античната зала – нарича се Фаскелер. Всичко започва именно в нея. В средата на XIX век по време на реставрацията, собственикът нарежда да се изградят дървени стени, които са тук и до днес. Те са оформени така, че дървото буквално да може да се огъне като купа и да се събере като бъчва с помощта на огън. Така се изобразяват различни сцени от историята на ресторанта, с някои емблематични цитати, а бъчвата е още една покана да опитате от виното. През годините преди началото на ХХ век се появила идеята в бъчвата да се сложи резервоар за червено вино, а по-късно още два – за бяло и за розе. Оттогава може да се черпят три вида вино от една и съща бъчва. И, разбира се, според легендата дяволът винаги живее вътре“, твърди Бахтари.

„Фауст“ е върхът на германската литература, а същевременно и глобална класика. Това е произведение, което ни напомня, че човекът винаги ще търси повече – знание, сила, красота, удоволствие и разбиране – и че този стремеж е едновременно благословия и предизвикателство.

„В днешни дни тази зала е достъпна само с предварителна резервация и то за големи групи, като целта ни е да опазим петвековното наследство, оставено ни от основателя и обогатено от легендата за Фауст на Гьоте. До 2016 година я използвахме за изискани вечери и специални събития“, подчертава Бахтари.

Днес, когато посетите избата, усещането е почти същото - сякаш Фауст, Мефистофел и студентите все още са тук, вдигайки чаши, пеейки и предизвиквайки силата на бъчвите. И докато гледате старите дървени греди и тежките съдове, можете да си представите как магията на легендата се слива с реалността – място, където виното, хуморът и магията се срещат, и където всеки посетител може за миг да се почувства като герой от средновековен Лайпциг.

Целия материал гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова