„Ние симулираме невъзможното“: Един съвременен магьосник разказва за тайните и психологията на илюзията

Магията вече не идва с гръм, огън и светкавици — понякога тя се крие в едно движение на ръката, в неочакван обрат между два избора или в момента, в който ежедневното внезапно изглежда невъзможно. Мексиканецът Кристиан Ален е от онези илюзионисти, които не бягат от реалността, а я пренареждат, така че да ни напомнят колко тънка е границата между обикновеното и възвишеното. В неговия свят магията не е бягство, а начин да погледнем това, което вече е около нас, с повече внимание, смиреност и доверие в невидимото. Магията на случайните срещи, на приятното неконтролируемо усещане вътре в теб, породено от малко неочаквано събитие или пък на малкия, простичък, но ловък фокус, но който обучава кандидат-магьосници в своята академия. Така че да останете без дъх. Защото магията съществува. Дори в 21 век...

Здравей! Радвам се да те приветствам от Мексико!

За мен е чест да разговарям с истински магьосник. Кога откри илюзионното изкуство?

Преди 13 години поставих началото на опитите си с фокуси и илюзии. Всичко започна като на игра, търсех с какво да се занимавам. По истинска случайност избрах точно това. Тогава много обичах да гледам клипчета в YouTube на магьосника Динамо. Реших да се науча да го имитирам и да овладея номерата му. Така, след известно време, когато вече ги бях заучил, ги представих пред публика и реакцията беше позитивна. Три години по-късно започнах да изнасям самостоятелни представления и знаех, че това е моята страст. Оттогава не съм спирал да се занимавам с магия.

Кой беше първият ти трик?

Този с въртенето на ръката на 360 градуса. Разбира се, това на практика е невъзможно, но с магия всичко се получава. Впрочем вече не го правя, но започнах тъкмо с него.

Рецепта за баланс и спокойствие: Говори будисткият монах, основал храма „Шаолин Европа” (ВИДЕО)

А от кой илюзионист се вдъхнови за триковете и за маниера на правене на фокуси?

Имаше няколко души. Запознах се с учителите, от които всички заимстваме малко или много. Сред тях са споменатият Динамо и Дейвид Копърфийлд. Никак не е лесно да подражаваш на някой от тях, но когато обичаш това, което правиш, може да ти се получи. Естествено, следя своите колеги и се възхищавам на уменията им, като опитвам да „крада” по малко от всеки за своето шоу.

Кой е любимият ти фокус?

Няколко са и редовно ги изпълнявам. Мисля, че начело мога да поставя „човекът гъба“ (Spongeman). Това е рутина, върху която съм работил години наред. Става въпрос за магически ефект, в който се използват вероятно познатите на всички меки гъбени топчета, но в много визуално и интерактивно изпълнение. Това е компилация от няколко ефекта с топки от гъба, включваща по-усъвършенствани визуални илюзии: трансформация на копринена кърпа в топка, смяна на цвета ѝ пред очите на публиката, както и магически момент, който изглежда сякаш топката левитира или се трансформира сама. Представял съм този фокус на много места и навсякъде реакцията е положителна, хората много се забавляват.

А кой е най-опасният трик, който си изпълнявал пред публика?

Обикновено не правя много опасни фокуси, но разбира се, понякога се случва да рискувам повече. Пример за това е трикът, в който си слагам пирон в носа или си забивам игли по кожата. Това се нарича фатализъм в магията, драматургичен инструмент и психологическа рамка, но аз го прилагам на по-ниско ниво и без реална опасност. Не правя пърформанси тип да напълня басейн или да запаля огън и да опитам да избягам. За мен магията вече еволюира в по-малки и фини фокуси, които интригуват повече публиката и човъркат умовете им. А и технологията вече много ни помага и не е необходимо да правим зрелищни трикове, които да ни поставят под риск, за да бъдем интересни.

Как една жена откри себе си сред бедуините: Среща с американката, която заживя в пещера в Петра

Имаш ли специални ритуали за късмет преди излизане на сцената?

Много зависи от самото шоу. Ако става дума за ежедневна изява или за участие на празник, правя обичайните си приготовления, упражнявам устните и пръстите си, репетирам фокусите набързо. Ако обаче готвя по-мащабно шоу или участвам в голяма програма, тогава и подготовката ми е по-дълга – включвам физически и психически упражнения.

А какво представя твоята Академия за магия? Какво учат твоите курсанти?

Всъщност в момента съм точно в академията. Идеята се роди от желанието ми да проправя път за този занаят в Мексико. Когато аз започнах да се занимавам с фокуси, нямаше кой да ме научи, търсех си материали в интернет и учех от всяко видео по малко. Затова моята школа е един начин да получиш цялостна подготовка, ако искаш да станеш илюзионист. Обучавам различни групи – има деца, младежи и възрастни. Представям им магията като инструмент да се справяш с ежедневието. Да бъдеш илюзионист носи предимства в социално отношение, усъвършенства психомоторните умения и координацията, възприятие и мислене, както и двигателната активност. На неврологично ниво също има ползи от магията, постоянно учиш нови неща и ги запомняш. 

На какви ценности и умения обучаваш възпитаниците си?

Да видим. Уважение към магическото изкуство, към хората и живота им, дисциплина и скромност, което е малко в противоречие със същността му – защото един вид извършваш измама чрез фокусите. Винаги казвам, че става въпрос за одобрена измама, публиката е наясно с нея и се забавлява. Държа обаче моите курсанти да бъдат честни и почтени в ежедневието си. Разбира се, уча ги и на уважение към животните, защото понякога те са наши другари в триковете. В моята школа обаче това не е позволено, разчитаме само на собствените си умения, тъй като лично моето мнение е, че животните не бива да се използват за забавление.

Има ли техника, която още не владееш, но много би ти се искало да включиш в шоуто си?

О, да, има една, която още не ми се удава. Става дума за фокус с карти, сега ще ти покажа. Състои се в позиционирането им между пръстите и разделянето на тестето с ловкост, така че да се случва бързо и да успееш да заблудиш публиката. Усилено се опитвам да го овладея, но уви, засега не успявам. Ще продължа да се упражнявам и вярвам, че ще стане.

Вярваш ли в магията в живота? Съществува ли тя извън фокусите?

Зависи какво имаме предвид под магия. Възприемам я като концепция, която важи в определени ситуации. Например случайността. Когато се случват съвпадения, които са извън твоя контрол, тогава може би да. Или пък неочакваните приятни усещания от непланирана среща или събитие, за мен това са магически ситуации. Невероятните наглед ситуации, които не можем да обясним и контролираме, те не зависят от нас. Не вярвам обаче в свръхестествени неща, а само в законите на природата.

Освен академия, създаваш и Фестивал на магическите изкуства, разкажи ни повече за него.

Да, буквално току-що се роди идеята, той направо си е пеленаче, защото го проведoхме за първа година навръх Деня на магьосника в Мексико. Идеята е извън представленията, публиката да се наслади на повече магия, както зрителите ходят на кино, така да дойдат и на това събитие, което ще предложи много повече фокуси на едно място. Надяваме се да разширим с времето обхвата му и дори да го провеждаме в чужбина.

Има ли фокус, чиято тайна никога няма да разкриеш, защото е твърде специален за теб?

Амии, чакай да помисля. Всъщност по-скоро има тайни, които аз самият не познавам и това не ме притеснява. Наскоро ми се случи нещо подобно с един пътуващ цирк, който дойде в моя град, с един фокус, в който една асистентка изчезна много бързо по визуално впечатляващ начин.  Тогава дори ме питаха дали искам да знам как стана, но аз не пожелах, за да не се загуби ефекта. А това, което знам, се стремя да предам на възпитаниците си.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

Има ли магически трикове и фокуси, които прилагаш в ежедневието си?

О, да, определено съм го правил.  Не знам дали да споделям това, но хайде, ще го направя… в изкуството на магията се съдържа и много психология. Например фокусниците сме способни да „прочетем“ един човек през неговите жестове и поведение. Това ми е било от голяма помощ, за да взема някои решения и да преодолея определени ситуации. Дори да преценя на кого мога да имам доверие. Във физически план пък играя по-успешно тенис, заради добре развитата си способност да боравя с пръстите. Истината е, че съм разбрал за себе си, че с малки психологически трикове можеш да предизвикаш един човек да покаже същността си и така да разбереш дали искаш да остане в живота ти.

След толкова години, възможно ли е да си представиш живота си без магия? С какво друго би се занимавал?

Честно казано изобщо не си се представям. Но все пак, ако влезем в тази хипотеза, може би щях да се занимавам с друг вид изкуство. Преди да стана илюзионист, бях професионален попинг танцьор. Това е уличен танцов стил, характеризиращ се с бързо свиване и отпускане на мускулите, за да се създаде внезапен, рязък ефект на „поп“ или „удряне“ в тялото. Или пък може би щях да стана лекар, защото винаги ме е интересувала медицината от любителска гледна точка.

За какво мечтае магьосникът Кристиан Ален?

Поставил съм си няколко цели в личен и професионален план. Иска ми се доразвия академията си и да я разширя, същото важи и за фестивала. Планирал съм да изнеса няколко представления на турне извън Мексико. Имам амбицията да изляза и на театралната сцена. Надявам се да стана по-популярен и в Латиноамерика, за да разпространя изкуството на магията до най-далечните кътчета. Има много неща, които могат да се направят все още за това изкуство.

Ако едно дете те попита какво е магията, какво би отвърнал?

Това е много труден въпрос за всеки фокусник. Дефиницията смятам за субективна. Зависи от възрастта на детето, ако е много малко, няма да му разкривам нищо, не искам да разбивам илюзиите му. Иначе, за мен обяснението е следното: Магията е да симулираме невъзможното чрез практически методи.

Автор: Цветина Петкова