Картината се превръща в истински хит, става меме и част от комикси и реклами

„Майката на Уистлър“ на художника Джеймс Уислтър е едно от най-разпознаваемите произведения на изкуството в света. Подобно на вирусно меме, то е възпроизвеждано безкрайно, включително в анимационен филм за Доналд Дък, епизод на „Семейство Симпсън“ и „Лолита“ на Набоков, разказва "Би Би Си". Как и защо обаче творбата става толкова известна?

„Майката на Уистлър“, първоначално озаглавена „Аранжировка в сиво и черно: Портрет на майката на художника“ (1871), е изложена в галерия „Тейт Британ“ за най-новата им експозиция: „Джеймс Абът Макнийл Уистлър“. Тази изложба е най-голямата ретроспектива на художника от три десетилетия и е рядка възможност да се види „Майката на Уистлър“ в града, в който е създадена.

Това е и възможност да се потърси отговор на въпроса защо тази картина е станала толкова известна. 

Сагата за „Аранжировка в сиво и черно: Портрет на майката на художника“ започва с болничен лист и неуспех. Един ден в края на октомври 1871 г. Уистлър, 37-годишен американски художник, живеещ в Лондон, получава новината, че неговият модел, Маги, е болна и не може да присъства на фотосесията си. Ана Макнийл Уистлър, майката на художника, неохотно се намесва и позира за любимия си син. По-късно, размишлявайки върху съвпадението около създаването на картината, тя пише: „Разочарованията са средство за благословия от Господ“.

През 1871 година творбата успява да оцелее след пожар във влак, на следващата година е почти отхвърлена от годишната изложба на Кралската академия, докато приятелят на Уистлър - академик сър Уилям Боксал, не се застъпва за нея, поисквайки тя да бъде изложена. Но дори когато е показана в Кралското училище през 1872 г., критиците и широката публика не са особено впечатлени.

От политик до художник: Разкриват творчеството на Уинстън Чърчил в Лондон

Продължаващата критика към произведенията на Уистлър се отнася и до заглавията. Викторианската публика обожава истории, особено познати от драмата, поезията, митовете или историята, и картини с имена, които ясно определят какво показват. За разлика от тях, картините на Уистлър са с двусмислени описания като „хармония“, „ноктюрно“ и „симфония“. Така че, неговата творба от 1872 г. в Кралската академия се възприема като емоционално дистанцирана, по-заинтересована от „подреждане“ на сиви и черни тонове, отколкото от изследване на вътрешния живот на майката на художника. Но Уистлър смята, че е изпреварил публиката си. Той проповядва своята теза за „изкуството заради изкуството“, вярвайки че картините не трябва да се фиксират върху разказването на истории, а вместо това да се наслаждават на собствения си абстрактен език на цветовете и формите.

От неизвестност до слава 

Уистлър приема идентичността си на провокатор и се оправдава с нея в обществения си живот с екстравагантното си поведение, колоритните си анекдоти и запомнящите се обиди. Уистлър е един от първите художници, които възникват като медийна личност, предизвиквайки противоречия, използвайки кратки реплики или саркастични забележки, и влизайки в словесни престрелки с критици като Джон Ръскин.

James McNeill Whistler

Снимка: Джеймс Абът Макнийл Уистлър, Getty Images

През 1891 г. картината става собственост на френската държава и е изложена в Музея на Люксембург. Това се случва по инициатива на група художници. Събитието предизвика интерес в американските медии и скоро информацията излиза във много вестници и списания. Едно от изданията обявява картината за „най-безспорния шедьовър на втората половина на 19-ти век“. Така чувството за национална гордост оказва влияние върху популярността на картината.

Рекламодателите също решават да използват сантименталните аспекти на картината като образ на грижовно майчинство. По време на Първата световна война плакати за наборни услуги и сертификати за военни спестявания преобразяват „Майката на Уистлър“, за да напомнят на обществеността за домашните ценности, които войниците се борят да защитават.

Друг повратен момент в популярността на картината настъпва през 1932 г., когато Алфред Бар, директорът на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, урежда заемането на картината, след което тя прави двугодишно турне в 18 града в САЩ, където е видяна от два милиона души. За Бар творбата и самият Уистлър са важни за модерното изкуство в САЩ. Периодът, през който се прави турнето, също е важен - годините на Голямата депресия, период на огромни икономически трудности за много семейства в САЩ. Със своята сдържана простота, картината на Уистлър утвърждава силата на майката. Последната спирка от турнето в САЩ е родният щат на Уистлър, Масачузетс, което съвпада с Деня на майката през 1934 г.

През същата година е издадена и марка с версия на „Майката на Уистлър“ и надпис „В памет и в чест на майките на Америка“, което допълнително засилва статута на знаменитост. Когато през 1937 г. Асоциацията на момчетата от Ашланд в Ашланд, Пенсилвания, трябва да избере тема за голяма обществена скулптура на тема майчинство, те избират картината на Уистлър.

Истинският ключ към успеха му

След като „Майката на Уистлър“ започва стремглаво да трупа популярност, процесът става неудържим. Появяват се безброй почитания и карикатурни интерпретации в най-различни форми. Художници заимстват характерната ѝ композиция за собствените си портрети; карикатуристи се шегуват с нейното достолепно и спокойно излъчване; писатели и кинорежисьори я използват като символ на традиционния, умерено консервативен вкус на средната класа.

Както всички успешни мемета, и първоначалната идея зад картината е лесно разбираема. Темата за майчинството е универсална, а композицията и цветовете в творбата на Уистлър са достатъчно семпли, за да могат лесно да бъдат копирани. Тъй като изображението не съдържа конкретен сюжет, то има и отворен характер, което го прави устойчиво на безкрайни преработки и интерпретации, особено такива със сатиричен или провокативен оттенък.

Излъчването на майката – на почтеност, достойнство и стоицизъм – може успешно да бъде противопоставено на всякакви нелепи или комични ситуации, а старомодният ѝ вид лесно се контрастира със съвременни технологии и модерни тенденции. Дори замяната ѝ с котка или куче продължава да изглежда изненадващо забавна.

Популярността на изображението започва с появата му в печатните медии в началото на XX век, а по-късно е затвърдена чрез анимациите на "Дисни", корици на списания и реклами.

Днес лесно могат да се открият безброй варианти на прочутата поза с участието на най-неочаквани персонажи, включително Мъпетите, Костенурките Нинджа и други. Картината дори е част от сюжета на филма "Мистър Бийн" от 1997 г. с участието на Роуън Аткинсън и Питър Макникъл.

Този процес на превръщане на картината в меме напълно противоречи на първоначалните художествени принципи на Уистлър. „Изкуството трябва да бъде независимо от всякакви празни сантименталности“, пише той веднъж, и трябва да избягва „предаността, състраданието, любовта, патриотизма и подобни чувства“.

Иронично е, че трайната популярност на „Майката на Уистлър“ се основава именно на сантименталния възглед за майчинството и на американската национална гордост. Слава, постигната по такива причини, би била напълно неприемлива за самия Уистлър.

Но известността на едно произведение на изкуството много често излиза извън контрола на неговия създател. Ярката, дори ексцентрична личност на Уистлър и безспорното му художествено майсторство поставят основите на по-късната слава на картината „Аранжимент в сиво и черно: Портрет на майката на художника“.

Но истинският ключ към по-късния успех на картината е бил моментът, в който тя се появява. Началото ѝ не е особено обещаващо и тя трябва да чака, докато Съединените щати изпитат най-голяма нужда от национален шедьовър и майчин символ. Когато този момент настъпва, „Майката на Уистлър“ се превръща от един аранжимент в истинска икона.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: "Би Би Си"

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking