„Темата на NOVA”: Пътят на президента (ВИДЕО)

Институция, родена от промените. И изграждана в продължение на 36 години – време на политически кризи, силни личности и исторически решения. Зад официалните церемонии остават човешки съдби, трудни избори и сблъсъци, променили България. Каква е цената да бъдеш президент? Кой определя правилата на властта? И може ли държавният глава да каже „не“? В търсене на отговорите – тази седмица в „Темата на NOVA” Мия Димитрова и операторът Любослав Ангелов тръгват по пътя на шестима президенти. Път, който започва от лична история, за да остане в обществената и политическа история на България.

Екипът на NOVA въвежда зрителите в сградата в центъра на София, която събира в себе си почти всички знакови моменти от началото на прехода до днес. Построена през 1956 година първо за Министерство на електрификацията, по-късно – Държавния съвет, тя става дом на президентската институция след демократичните промени. През 1990 година Желю Желев е избран за първия президент на България. Оттогава всеки държавен глава оставя своя следа — не само в историята, но и зад тези врати. Какво се случва зад тях? Как се подготвят срещите, церемониите и решенията, които остават в историята? Едно надникване в света, който обикновено остава скрит от камерите. Но за да се разбере мисията и пътят на президентската институция, на първо място е разказът за хората, които са я изграждали. И за времето, в което всичко започва.

В края на 80-те години България е на прага на историческа промяна. А един философ, преследван заради убежденията си, скоро ще се превърне в първия президент на демократична България.

Желю Желев и моралният модел на прехода: Президентът, който отказа радикализма

„Баща ми беше и винаги е бил преди всичко учен философ. Беше човек мислител, който се интересуваше от глобалните въпроси, човек с гражданска позиция, който беше, когато беше сигурен в своята правота, за него това беше по-важно от всичко. Нищо не можеше да го спре, не се страхуваше. Беше, може би, нематериалист. Беше човек на идеите”, казва днес дъщерята на Желю Желев – Станка Желева.

За първия президент си спомня и Димитър Бочев: „Запозна ни тоталитаризмът. Познаваме се от 60-те години, даже първата половина на 60-те. И това беше най-добронамереният и най-благороден човек, с когото съдбата ме е срещнала”.

Жельо Желев подкрепя писателя и журналист Димитър Бочев в годините, в които възгледите и на двамата ги сблъскват с комунистическия режим. Когато Бочев бяга нелегално от България – Желев сваля пуловера от гърба си и му го дава. А години по-късно – когато се завръща в България, писателят става съветник на първия български президент.

След десетилетия на еднопартийно управление, България тръгва към демокрация. Желев става едно от лицата на опозицията, а през 1990 година сяда на масата на преговорите за бъдещето на страната.

36 години демокрация: Равносметката за управлението днес

Дъщерята на Желев разказва: „Аз разбрах, когато стана президент, защото това случи в парламента, в някакви бурни дебати. Цяла София, беше излязла на улиците, кипеше, беше пред гражданската война ситуацията и всъщност това беше един гениален ход на комунистите, защото по този начин те обезглавиха опозицията, защото опозицията беше много силна. Просто защото баща ми беше човекът, който може да обединява хората”.

Президентството тепърва изгражда своите традиции. А първият държавен глава трябва да намери собствен начин да обитава властта. Един от най-спорните моменти в президентството на д-р Желю Желев остава пресконференцията от 1992 година, известна като „Боянските ливади“. Тогава държавният глава отправя остри критики към правителството на Филип Димитров. Политическото напрежение се задълбочава, а два месеца по-късно кабинетът губи поискан от самия него вот на доверие и подава оставка.

„Така се случи. Трудно се гради демокрация с потомствени роби”, казва за този период Димитър Бочев.

Демокрацията вече е факт. Но изпитанията пред нея тепърва предстоят. След повече от шест години начело на държавата Желю Желев отстъпва мястото си на втория президент. Петър Стоянов влиза в президентството в един от най-тежките моменти за България. Страната е разтърсена от икономическа криза, хиперинфлация и масови протести. Но много преди да се превърне в държавен глава, той е просто Петър от Пловдив. За президента Стоянов там днес си спомнят негови съученици – Стефка и Христо Янковски.

„Никога в това време не допускахме, че ще стигне до поста президент, защото Петър Стоянов произхождаше от семейство на репресирани родители”, разказва Стефка.

След 1989 година пред Петър Стоянов открива път към политиката. От адвокат в Пловдив той се превръща в едно от лицата на демократичната опозиция.

„Сега всички си спомняме бурните години тогава на протестите. Той още не беше положил клетва, но се изкачи на върха на тази протестна вълна, и просто предотврати една гражданска война. Той беше инициатор за влизането ни в НАТО”, обяснява Христо Янковски. И допълва: „Стоянов доказва, че президентската институция не е само един фон, не е само една гола институция. Тя има много правомощия и може да предотврати  много политически събития”.

А как следващите държавни глави – Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев и Илияна Йотова продължават по пътя на президента? Какви протоколни правила определят живота им? И какви тайни крие сградата на „Дондуков” 2?

Повече гледайте във видеото.